Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Това е единственият земен организъм, способен да оцелее на Марс

1 октомври 2026 г. в 22:00
Последно: 2 октомври 2026 г. в 09:25

Въпреки че човечеството от години мечтае за колонизация на Марс, реалността е, че Червената планета остава смъртоносна среда за хората и за почти всяка форма на живот.

Въпреки това на Земята съществуват организми, които притежават невероятния капацитет да устоят на тези екстремни извънземни условия.

Марсианската среда е изключително враждебна

Средната температура на повърхността е около -63 градуса по Целзий и рядко преминава нулата. С изключение на кратки периоди около екватора през лятото.

Атмосферното налягане е едва съпоставимо с условията на 35 километра височина в земната атмосфера. Далеч над височината, на която летят пътническите самолети.

Разреденият марсиански въздух се състои почти изцяло от въглероден диоксид с едва забележими следи от кислород.

А нивата на радиация са около 400 пъти по-високи от тези на Земята.

Въпреки липсата на течна вода и смъртоносните лъчения, поредица от експерименти на ЕКА между 2008 и 2018 г. на борда на МКС показа, че някои земни обитатели могат да се справят с тези фактори.

Бактерии, гъбички и тардигради успяха да оцелеят повече от година в симулирана марсианска среда

Но има една подробност – направиха го, но в състояние на пълен покой чрез спори и цисти.

Лишеи и водорасли показаха дори известни признаци на метаболизъм. При условие че бяха защитени от радиацията в пукнатини или под тънък слой реголит.

През 2024 г. китайски учени постигнаха нов пробив.

Те установиха, че пустинният мъх Syntrichia caninervis може да преживее условия, идентични с марсианските

След прекарана седмица в симулатора мъхът успя напълно да се възстанови и да възобнови растежа си. Но метаболитните му процеси бяха изцяло спрени.

Най-голямото препятствие пред реалния живот на Марс остава марсианската почва

Тя е наситена с перхлорати – токсични окислители, които увреждат клетъчното ДНК и стават още по-агресивни под въздействието на ултравиолетовите лъчи.

Макар на Земята да има микроорганизми, способни да разграждат перхлоратите и да ги използват за енергия, за да поддържат активен растеж, те неизменно се нуждаят от две ключови неща, които Марс не може да предложи свободно: течна вода и по-висока температура.

Категории на статията:
Космос