Този момент влиза в историята! Здравей, Плутон!

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Плутон на лунна светлина © JHUAPL / SwRI
Антония Михайлова

Точно този ден, точно този час и тази година завинаги влизат в историята на човечеството: 14 юли 2015, 14:49 часа. За първи път ръкотворен обект стига до Плутон, който до неотдавна беше смятан за пълноценна планета, а вярваме, че отново ще попълни редиците на редовите планети в нашата Слънчевата система.

Астрономите от цял свят от дни са замрели в очакване на сближаването на сондата „Нови хоризонти“ с Плутон след почти десет години полет. Колкото повече се приближаваше сондата към този загадъчен свят, толкова по-загадъчен ставаше той за учените.

Апаратът „Нови хоризонти“ (New Horizons) стартира от Кейп Канаверъл на 19 януари 2006 година. В същата година Плутон е лишен от званието планета и е преместен в категорията планети джуджета, или плутоиди. В последно време астрономите заговориха за връщането на Плутон в „царството на живите“ и е напълно възможно сегашната мисия да помогне да се разреши този спор.

Плутон, какъвто го видя "Нови хоризонти" на 11 юли 2015 г. © NASA/JHUAPL/SWRI

Плутон, какъвто го видя „Нови хоризонти“ на 11 юли 2015 г. © NASA/JHUAPL/SWRI

Очаква се „Нови хоризонти да даде на учените изчерпателна информация за особеностите на геологията, релефа, химичния състав на атмосферата на Плутон, както и да потвърди или развенчае хипотезата за наличието на магнитосфера и водни океани под ледовете на повърхността. Освен това учените планират да изучат и петте (познати досега) спътници на планетата джудже.

Независимо че самата междупланетна станция по размери е не по-голяма от роял, тя носи със себе си мощни инструменти и камери. Стойността на мисията е $700 милиона.

Също на борда на космическия апарат се намират няколко предмета, които по същина не значат нищо за научната мисия, но са важни за нейните създатели. Първо, това е прах от американския астроном Клайд Томбо, открил Плутон през 1930 година.

Той е поставен в алуминиева капсула с надпис: „Тук почиват останките от американеца Клайд У. Томбо, първооткривателя на Плутон и „третата зона“ на Слънчевата система, син на Мъран и Адел, мъж на Патриция, баща на Анет и Алден, астроном, учител, веселяк и приятел. Клайд Томбо (1906–1997)“. Това са първите човешки останки, които ще напуснат пределите на хелиосферата и ще навлязат в междузвездното пространство.

Научният екип на мисията "Нови хоризонти" при получаване на снимки от сондата на 10 юли 2015 година. © Michael Soluri

Научният екип на мисията „Нови хоризонти“ при получаване на снимки от сондата на 10 юли 2015 година. © Michael Soluri

Второ, на борда на апарата пътешестват девет малки сувенира, посветени на планетата джудже. Това са американска пощенска марка от 1991 година с надпис Pluto Not Yet Explored („Плутон още не е изследван“), две американски монети по 25 цента, на едната от които е изобразен щатът Флорида, а на другата – щатът Мериленд (именно там се базира центърът за управление на полета), два флага на САЩ и два компактдиска, на единия от които са записани снимки на членовете на научния екип на мисията.

Кой знае, може би всички тези артефакти някога ще бъдат открити от космически пътешественици на бъдещето.

Самата среща между „Нови хоризонти“ и Плутон, или най-голямото сближаване, е в 14:49 часа днес. Именно в този момент апаратът трябва да премине на разстояние само 12 500 километра от Плутон, а времето от дълго време беше отброявано на сайта на НАСА.

Точно в този исторически момент се очаква сондата да направи максимално количество снимки и да се постарае да събере огромни обеми информация, която в бъдеще ще помогне да се разкрият тайните на най-далечния, студен и неизследван свят в Слънчевата система, отдалечен от нашата планета на 4,7 млрд. км.

© JHUAPL/SwRl

© JHUAPL/SwRl

Разбира се, станцията ще изпраща събраните данни на Земята през следващите 16 месеца. Причината е не само големият обем, но и огромното разстояние, на което се намира апаратът.

В последните дни учените вече са получили доста интересна информация за далечния свят. Например те са открили редица необичайни особености на повърхността на планетата джудже. Една от тях е интригуваща тъмна ивица, наричана от астрономите „кит“ (whale).

Астрономите са характеризирали тази необичайна област като уникален преходен регион, в който протичат разнообразни динамични процеси, взаимодействащи помежду си, което прави този „кит“ особено интересен за науката. Необичайният ландшафт се е протегнал на около 3000 км от изток на североизток.

Астрономите са открили и няколко ярки точки, включително във формата на поничка и сърце. Вероятно това са ледени шапки от замръзнали азот, метан и въглероден оксид, а странната атмосфера на планетата им придава ярък отблясък.

Плутон и Харон, сравнени със Земята. © NASA

Плутон и Харон, сравнени със Земята. © NASA

На 10 юли изследователите получиха изображение, направено от инструмента LOORI. То довело научния екип до възторг, тъй като те видели Плутон както никога преди. На изображението добре се виждат четири загадъчни петна, разположени по екватора на Плутон. Според оценките големината на всяко от тях е около 480 километра и те са разпределени равномерно по същия „кит“ на повърхността на планетата.

„Тези петна са истинска главоблъсканица, не знаем какво представляват и досега – разказва Алън Стърн, главният изследовател на Мисията. – Не можем да кажем хълмове ли са, или равнини, възможно е да са вариации на абсолютно гладка повърхност. Освен това много странно изглежда именно това, че те са равномерно разпределени по повърхността.“

Петната били забелязани още преди няколко седмици, но когато изследователите получили изображения от разстояние около четири милиона километра, те открили, че петната имат резки граници. Това може да свидетелства, че процесът, създаващ необичайните области, всъщност е много по-сложен, отколкото изглеждало по-рано на астрономите.

Проблемът е в това, че по-скоро петната ще останат загадка за изследователите. По време на сближаването на „Нови хоризонти“ с Плутон планетата джудже ще бъде обърната с петнистата си част на другата страна и към своя спътник Харон.

© NASA/ JHUAPL-SWRI

© NASA/ JHUAPL-SWRI

Междупланетната станция не подминала и самия спътник, кръстен в чест на персонажа от гръцката митология, превозващ душите в царството на мъртвите. Ако преди астрономите смятаха кафяво-сивото тяло за безлик каменен къс, то новите снимки дали основание да се предполага, че луната на Плутон може да се състои от значително количество воден лед и амоняк.

„Плутон и Харон са два обекта, които са били редом един до друг в продължение на милиарди години, на една орбита и при това са съвсем различни – като деня и нощта“, възхищава се Стърн.

Снимки на Харон са получени на 8 юли 2015 година, когато „Нови хоризонти“ се намирал на 6 млн. километра от Плутон и неговия спътник. Самият Харон е приблизително наполовина по-малък от Плутон.

© NASA

© NASA

Поради това, че луната е относително бледа, учените дълго време нищо не можели да кажат за нейната геология, но последните снимки демонстрирали наличието на необикновени особености и там – петна на повърхността в долната част на спътника. Учените смятат, че това са ударни кратери.

Дали е така и какви още изненади крие богът на подземното царство и неговата свита, се надяваме много скоро да разберем.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори