Доклад на надзорния орган на американската космическа агенция, Службата на генералния инспектор на НАСА, разкрива няколко изключително сериозни проблема, свързани с полета към Луната. Или с други думи казано -с лунната програма „Артемида“.

НАСА планира да осъществи две кацания на астронавти на повърхността на Луната през 2028 г. в рамките на мисиите „Артемида-4“ и „Артемида-5“.

За 1 април е насрочено изстрелването на мисията „Артемида-2“, по време на която астронавти ще обиколят Луната.

През 2027 г., като част от мисията „Артемида-3“, НАСА възнамерява да проведе изпитания в окололунна орбита на два лунни спускаеми апарата. Те са разработвани от компаниите SpaceX и Blue Origin.

Новият доклад на генералния инспектор на НАСА показва, че пилотираните мисии до Луната ще бъдат изложени на сериозни рискове, пише Futurism.

В доклада се отбелязва, че остават нерешени въпроси относно конструкцията на системата за ръчно управление на спускаемите модули на SpaceX и Blue Origin. Точно тя позволява на екипажа да поеме контрола в случай на аварийна ситуация.

През 2028 г. НАСА планира да използва за кацане на астронавти на Луната един или двата спускаеми апарата, създавани от SpaceX и Blue Origin.

Всичко зависи от това кой от тези модули ще бъде готов по-рано. И съответно ще премине успешно орбиталните тестове.

Спускаемият модул на SpaceX е вариант на космическия кораб Starship, който служи като втора степен на гигантската ракета Starship. Висок е 52 м.

Той трябва да бъде зареден с гориво в околоземна орбита

Това ще се случи преди да се отправи към Луната. След зареждането модулът трябва да отлети до Луната.

Там астронавтите ще се прехвърлят в него от космическия кораб „Орион“ и ще се спуснат на лунната повърхност.

Към момента обаче SpaceX все още не е успяла да осъществи напълно успешно изстрелване на Starship в космоса. И кацане. Да не говорим за достигане на стабилна орбита или зареждане в космоса.

Компанията Blue Origin разработва спускаемия модул Blue Moon, висок 16 м, който също трябва да бъде зареден в околоземна орбита. След това модулът трябва да се отправи към Луната, за да вземе астронавтите. И да ги достави на повърхността на земния спътник.

Изпитанията в окололунна орбита през 2027 г. ще покажат кой от модулите ще бъде използван през 2028 г.

Кацането на астронавтите от програма „Артемида“ в близост до Южния полюс на Луната представлява по-сериозно предизвикателство в сравнение с кацанията близо до лунния екватор по време на програмата „Аполо“, се казва в доклада.

Стръмните склонове на Южния полюс създават проблеми за навигацията и кацането

Предвид височината на Starship съществува риск инерцията му да се запази след кацане, което може да доведе до падане на лунния модул.

Въпреки че спускаемият апарат Blue Moon е по-малък, той също може да се сблъска с рискове при кацане.

За сравнение, най-високият лунен спускаем модул от програмата „Аполо“ е бил висок едва 7 метра.

Лунният модул Starship ще трябва да бъде оборудван с асансьор за спускане на екипажа на повърхността. Това също може да създаде изключително опасна ситуация, ако асансьорът откаже, пише още в доклада.