Тронове на богове и крале

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Пауновият трон в Делхи, Индия. (Wikimedia Commons)
Димитър Димитров

Произход на символа на властта

От етимологична гледна точка думата трон има Гръцки произход. „Тронос“ означава повдигната седалка или стол. Думата се разпространява чрез латинския и старофренския. Щом е „повдигнат стол“, на него се очаква да седи властващият монарх.

В началото троновете са били свързвани с боговете. Но не след дълго хората сметнали, че този символ на статут е удачен избор и за най-високопоставените религиозни и политически представители. Да „издигнеш“ владетелите над обикновените хора се превърнало в обичайна тема и дизайнът на троновeте започнал да става все по-сложен. Обикновено тронът изглеждал толкова величествено, че самият той се превръщал в символ на власт.

Вавилонският бог на слънцето Шимаш седи на трона си, а пред него са две други божества и крал. (Prioryman/Wikimedia Commons)

Вавилонският бог на слънцето Шамаш седи на трона си, а пред него са две други божества и крал. (Prioryman/Wikimedia Commons)

Все пак това не важи за всички. Някои учени твърдят, че  тронът е не само символ на авторитет, но и обединяващ предмет за народа. Идеята е, че хората от народа са свързани с монарха, както и с предците си. Така тронът започва да играе по-идеологична и философска роля в обществото. Престолът става важен за цялата земя, която владее.

Тронът на Ахеменидските крале

Много малко тронове от древния свят са оцелели и до днес. Но все пак древните цивилизации са изобразявали своите в кралското изкуство. Един пример е тронът на Ахеменидските крале. Древният град Персеполис (Иран) е бил една от столиците на Ахеменидската империя, основана от Дарий I през 518 г. пр. н. е. Една от най-старите части на палата в Персеполис е „Публичната зала“. На една от стените ѝ се вижда величествен барелеф, на който са изобразени представители на всички народи под владичеството на Ахаменидската империя. Пратениците носят дарове на краля.

Ахеменидският крал в Персеполис. (Wikimedia Commons)

Ахеменидският крал в Персеполис. (Wikimedia Commons)

В централната част на барелефа се вижда и самия крал. Дори се смята, че това е Дарий I. Кралят седи на трона си, а краката му са върху малко столче, за да не докосва пода. Зад него стои наследникът му, а пред него – придворен, който извършва ритуален поздрав. В зависимост от ранка той може да бъде накаран да легне по лице, да коленичи, или да прати въздушна целувка на краля.

Трон, използван 38 пъти

Много от монархиите не съществуват от векове, но все пак има някои, които са запазили традициите си. Един от най-известните монарси на нашето време е английска кралица Елизабет II. Монарсите на Обединеното кралство използват специален трон за церемониите по коронясването.

Трона на крал Едуард.  (Wikimedia Commons)

Трона на крал Едуард. (Wikimedia Commons)

Този трон е познат като Коронационният трон или Трона на крал Едуард. Днес се намира в Уестминстърското абатство. От направата му през XIII век, тронът е станал свидетел на 38 церемонии по коронясване.

Религиозни тронове

Не трябва да забравяме, че троновете не са само за монарсите.За Трона на Соломон се споменава в Библията. Той бил толкова величествен, че вдъхновил бъдещите византийски императори.

Илюстрация на екстравагантния трон на крал Соломон. Wikipedia

Илюстрация на екстравагантния трон на крал Соломон. Wikipedia

„Кралят направи трон от слонова кост и го покри с чисто злато. Имаше шест стъпала и столче за крака от чисто злато. От двете страни имаше облегалки за ръце и два лъва до тях, а дванадесет лъва стояха от всяка страна на шестте стъпала. Такъв не е правен в никое друго кралство.“

Кардинали, епископи и абати също са имали достъп до свой собствен трон. В ранните периоди много от троновете за тях са били от камък, вградени в самата църква. Въпреки това най-старият трон на папството – Тронът на св. Петър – е направен от слонова кост и дъб.

Независимо дали обединяват или разделят, троновете продължават да бъдат символ на авторитет и чест – символ, който предизвиква силно чувство на страхопочитание.

Ancient Origins

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
История

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори