Испански и британски астрономи смятат, че зад орбитата на Плутон се крият поне още две планети джуджета или пълноценни планети, за което сочи необичайното разположение и разпределение на малките небесни тела в далечните подстъпи на Слънчевата система.
„Голям брой обекти с необичайни и аномални орбити ни карат да вярваме, че зад орбитата на Плутон съществува невидима сила, която влияе на разпределението на траекториите да движение на най-далечните транснептунови обекти.
Струва ни се, че най-правдоподобното обяснение на тази аномалия се заключава в това, че зад Нептун и Плутон съществуват други планети, които още не са ни известни. Засега не знаем точно колко са те, отчитайки ограничеността на достъпните ни данни, но изчисленията ни показват, че те са поне две“, обяснява Карлос де ла Фуенте Маркос от Мадридския университет в САЩ.
Де ла Фуенте Маркос и колегите му стигнали до този извод, след като забелязали, че малки небесни тела зад орбитите на Нептун и Плутон са разпределени не както предсказват моделите на Слънчевата система и се въртят по „неправилни орбити“.
Ако моделите бяха верни, то всички големи астероиди и планети джуджета биха били отдалечени на приблизително еднакво разстояние от Слънцето и биха се въртели по относително „плоски“ и тесни орбити.
Всъщност нещата стоят различно – орбитите на транснептуновите обекти са наклонени средно с 20 градуса, а разстоянието до Слънцето, което те достигат в максимално отдалечената от него точка от орбитата (апохелий) се различава 2-3 пъти. Всичко това навело учените на мисълта, че в зоната зад орбитите на Плутон и Нептун може да присъстват планети.
За отговор на въпроса, действително ли е така, Де ла Фуенте Маркос и колегите му построили компютърен модел на планетната система, в покрайнините на която освен комети и големи астероиди съществуват няколко планети на разстояние 150 астрономически единици (една а.е. = средното разстояние между Слънцето и Земята, ок. 150 млн. км).
Тя била построена на база наблюденията на кометата 96P/Machholz 1 и дузина други транснептунови обекти, които се държат не така, както сочи класическият модел на Слънчевата система.
Този модел по еднозначен начин показал, че астероидите и кометите от края на Слънчевата система започват да се държат така, както го правят реално, само в случай че тяхното движение се „дирижира“ поне от една планета. Според планетолозите в случая с истинската Слънчева система такива планети са поне две, но не е изключено те да са повече.
Принципно, както отбелязват авторите на статията, една от тези планети вече може да е открита – в началото на март м.г. астрономите признаха обекта 2012 VP113, открит преди две години в близката към нас част на облака на Оорт, за планета джудже. Нейното откритие и потвърждение за съществуването ѝ свидетелстват, че съвременната астрономия притежава всички необходими инструменти за търсене на най-далечните планети в Слънчевата система, заключават учените.
Изводите на астрономите са публикувани в две статии в изданието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
