Ново мащабно проучване на 450 региона в Западна Европа разкрива неравномерност в процесите на стареене и посочва зони, където продължителността на живота продължава стремително да расте, пише Live Science.

През последните 150 години в развитите страни се наблюдава устойчива тенденция към удължаване на възрастта.

XX век се превърна в период на истински пробив благодарение на победата над много инфекции и успехите в лечението на сърдечносъдови заболявания.

Напоследък обаче научната общност е разделена. Едни смятат, че сме се доближили до „биологичния таван“, докато други са убедени, че потенциалът на човешкия организъм все още не е изчерпан.

Изследването, публикувано в списание Nature Communications, обхваща данни от 1992 до 2019 г.

Учените са анализирали показателите за смъртност на почти 400 милиона жители в 13 страни от Западна Европа, сред които Испания, Дания и Швейцария.

Използването на сложни статистически методи е позволило да се елиминират случайни колебания (например последиците от анормалните горещини през 2003 г. или грипните епидемии). И да се откроят фундаменталните тенденции.

Основното послание на учените е оптимистично: няма признаци за забавяне на растежа на продължителността на живота в регионите лидери.

Темпове на растеж: В най-благополучните зони (Северна Италия, Швейцария, отделни провинции на Испания и Франция) продължителността на живота на мъжете се увеличава средно с 2,5 месеца годишно, а на жените – с 1,5 месеца.

Рекорди от 2019 г.: Преди началото на пандемията средният показател в тези региони достига 83 години за мъжете и 87 години за жените.

Това опровергава теорията за съществуването на непреодолим „стъклен таван“ за човешката възраст в обозримо бъдеще.

Нарастващо неравенство

Въпреки общия оптимизъм, от средата на 2000-те години се наблюдава тревожна дивергенция. Ако през 90-те години изоставащите региони бързо са наваксвали спрямо лидерите, то след 2005 г. този процес е спрял.

Региони авангарди: Продължават да чупят рекорди по дълголетие.

Региони аутсайдери: В Източна Германия, белгийска Валония и части от Великобритания прогресът на практика е замрял, а на места е започнало и обратно движение.

Изследователите са установили, че основната причина за регионалното неравенство е нивото на смъртност именно във възрастовия диапазон от 55 до 74 години.

През 90-те години смъртността в тази група е спадала стремително благодарение на новата медицина и промяната в начина на живот.

Днес в някои райони (например средиземноморското крайбрежие на Франция и голяма част от Германия) рискът от смърт в тази възраст отново е започнал да расте.

Учените свързват това не само с медицински аспекти, но и със социално-икономически фактори: последиците от кризата през 2008 г.; качеството на хранене; разпространението на тютюнопушенето и употребата на алкохол.

Бъдещето на човешкото дълголетие сега зависи не толкова от разгадаването на генетичния код, колкото от способността на обществото да преодолява социалните пропасти.

Докато малка част от териториите продължава да разширява границите на възможното, повечето европейски региони се сблъскват със стагнация.

Основното предизвикателство на съвременността е успехите на медицината и високият стандарт на живот да станат достъпни за всички, независимо от географията.