Международен екип от учени установи къде точно се заражда магнитното поле на Слънцето, което е отговорно за слънчевите изригвания и магнитните бури.

Според резултатите от изследването, публикувано в Space, така нареченото магнитно динамо се формира на дълбочина от около 200 000 км под видимата повърхност на звездата.

Става въпрос за зона, известна като тахоклина – преходна област между вътрешната радиационна и външната конвективна зона на Слънцето.

Именно тук, според данните на изследователите, възникват условията за формиране на магнитното динамо.

Досега учените имаха няколко хипотези за местоположението на този механизъм

Някои предполагаха, че той може да е ограничен до тънък слой близо до повърхността, докато други смятаха, че обхваща цялата конвективна зона.

Най-разпространена обаче оставаше версията, че магнитното поле се генерира именно на границата между двете зони – в тахоклината.

Анализът се основава на дългогодишни наблюдения на слънчевите трептения.

Учените са използвали данни от доплеровия инструмент на борда на съвместната Слънчева и хелиосферна обсерватория SOHO (НАСА-ЕКА), както и информация от Глобалната осцилационна мрежа GONG, която обединява шест наземни телескопа.

От средата на 90-те години на миналия век и двете системи регистрират промените във вълните, преминаващи през вътрешните слоеве на Слънцето, на интервали от 45 до 60 секунди.

Тези трептения зависят от структурата на вътрешните слоеве на звездата, по-специално от потоците плазма в конвективната зона.

Температурата и движението на плазмата влияят върху параметрите на вълните, което позволява на изследователите да анализират процесите, протичащи дълбоко под фотосферата.

В резултат на това учените са регистрирали въртящи се ивици плазма, които образуват характерен модел, наподобяващ пеперуда.

Той съответства на промяната в разположението на слънчевите петна по време на 11-годишния цикъл на активност.

Слънчевите петна от своя страна са проява на магнитни полета, които излизат на повърхността.

Изследването показва, че този модел води началото си именно от тахоклината, разположена на около 200 000 километра под повърхността на Слънцето.

В тази зона въртенето на плазмата има различен характер в сравнение с горните слоеве: възникват срязващи движения, които допринасят за образуването на електрически токове и съответно на магнитно поле.

Учените също така са установили, че структурите, формирани в дълбоките слоеве, могат постепенно да се разпространяват към повърхността в продължение на няколко години.

Това позволява да се проследи как се развива слънчевият цикъл и как се променя активността на звездата.

Получените резултати са от значение за прогнозирането на космическото време

Слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса могат да насочат към Земята потоци от заредени частици, които са способни да повлияят на работата на сателити, комуникационни системи и енергийни мрежи, както и да представляват риск за астронавтите.

В същото време изследователите отбелязват, че настоящите модели за прогнозиране често отчитат процеси само в горните слоеве на Слънцето.

Новите данни сочат необходимостта в изчисленията да бъде включена цялата конвективна зона, включително тахоклината.

Освен това резултатите могат да бъдат полезни за изучаването на други звезди.

Тъй като Слънцето е най-близката до нас звезда, то се използва като основен модел за разбиране на магнитната активност във Вселената.