И двата метеорита са паднали през 1969
По-рано през януари международен екип от изследователи обяви откриването на прахови зърна на възраст от пет до седем милиарда години в метеорит, който пада в Австралия през 1969 г. Това означава, че зърната представляват най-старите твърди материали, откривани някога на Земята. Те произхождат от епоха, която е по-стара от Слънчевата система с около два милиарда години.
Сега, само седмици по-късно, различен екип от изследователи обяви откриването на пресоларни материали в отделен метеорит, който също пада на Земята през 1969 г., но от другата страна на планетата.
За това ново изследване, публикувано в Nature Astronomy в понеделник, екип, ръководен от Университета на Вашингтон в Сейнт Луис, физикът Олга Правдивцева анализира част от метеорита Аленде (Allende), който пада в Чихуахуа, Мексико, през 1969 година.
По-конкретно, екипът разглежда материал, хванат в минерал по време на неговото формиране в метеорита Allende, познат още като Любопитната Мари. Този анализ води до откриването на пресоларни зърна, което представлява изненада за екипа.
„Според нашето сегашно разбиране за формирането на слънчевата система“, казва Правдивцева в съобщение за медиите, „пресоларните зърна не могат да оцелеят в околната среда, където се формират тези образувания.“
Макар че, очевидно, това не е първият път, когато изследователите са откривали пресоларни зърна в метеорити, сегашното изследване променя това, което учените смятаха, че знаят за тези зърна.
Интересно е как учените измислят множество нови начини за откриване на зърната. Докато екипът на Правдивцева разчита на два вътрешни масови спектрометра за своите изследвания, екипът зад по-ранното проучване използва данни от сондата Вояджър 1 на НАСА за данните на пресоларните зърна.
В крайна сметка тези нови проучвания показват как научният напредък ни позволява да добием нови знания от старите метеорити – и как тези нови знания могат да формират нашето разбиране както за Слънчевата система, така и за онова, което е имало преди нея.
„Има толкова много, което можем да научим за условията в ранната Слънчева система като изучим подробно тези обекти“, казва Правдивцева. „Каквото и да научим, добавя повече измерения и детайли към цялата картина.“
