Дълбините на космоса крият следи от мащабни катастрофи, случили се още преди окончателното формиране на нашата планета.

Каква тайна крият отломките от небето?

Ново изследване хвърля светлина върху произхода на загадъчни метеорити. Оказва се, че те са фрагменти от огромно небесно тяло, изтрито завинаги от картата на Слънчевата система.

В продължение на десетилетия научната общност се опитва да разгадае произхода на ангритите. Изключително рядък клас метеорити, от които до днес са открити едва около 70.

Тези космически обекти имат уникален вулканичен състав. Той свидетелства, че са се формирали във вътрешността на голямо древно тяло с ясно разделени слоеве. Включително метално ядро и океан от разтопена магма.

Дълго време се смяташе, че това мистериозно „родителско“ тяло е било с размери, подобни на астероида Веста, чийто диаметър е няколкостотин километра.

Последните открития обаче накараха специалистите да преразгледат тези предположения в полза на значително по-мащабна хипотеза.

Екип от изследователи, ръководен от Арън Бел от университета на Колорадо в Боулдър, представи първите убедителни доказателства, че ангритите са образци от истинска протопланета.

Небесното тяло е било разрушено при катастрофа в най-ранните етапи от еволюцията на вътрешната част на Слънчевата система

Според Бел този свят вероятно е престанал да съществува още в зората на формирането на планетите, оставяйки след себе си само разпръснати фрагменти.

Някои от тези части впоследствие са попаднали в астероидния пояс. Отделни отломки в крайна сметка са достигнали повърхността на Земята.

Възрастта на ангритите е приблизително 4,56 милиарда години. Това ги прави едни от най-старите известни вулканични скали в нашето космическо обкръжение.

Те принадлежат към класа на каменните ахондрити, които съдържат кристализирали следи от разтопена скала, подобна на базалтите.

Това показва, че те произхождат от големи тела, преминали през процеси на планетарна диференциация.

Дълго време ангритите бяха смятани за истинска геохимична рядкост

Ключът към загадката се оказва метеоритът „NWA 12774“, открит в Северозападна Африка и класифициран през 2019 г.

Този екземпляр се отличава с аномално високо съдържание на алуминий, което е изключително нетипично дори за ангритите.

Анализът показва, че този камък се е кристализирал под огромно налягане в недрата на родителското тяло. Това позволява на учените да оценят мащабите на този изгубен свят.

Използвайки специално разработен геобарометър – инструмент за изчисляване на налягането, при което се формират минералите – учените установяват, че за създаването на такива свойства е било необходимо налягане от поне 1,7 гигапаскала.

Какви са били размерите на разрушената планета?

Това откритие доказва, че още през първите 3 млн. години след появата на твърди частици в Слънчевата система са могли да се формират планетарни зародиши с толкова голям мащаб.

Това небесно тяло е принадлежало към първото поколение протопланети. Те са възникнали и са били унищожени милиони години преди съвременните планети, включително Земята, да придобият окончателната си форма.

Ако този свят не беше загинал в хаотичната среда на ранната система, той би могъл да се превърне в планета, напълно различна от Земята или нейните съседи.

Съставът на ангритите коренно се различава от обикновените базалти, които учените намират на Марс, Луната или Земята.

Това свидетелства, че в далечното минало са съществували големи космически обекти, които са се развивали по съвсем различен път. А днес разполагаме само с няколко отломки, които ни разказват тази забравена история.

Изследването не дава отговор на въпроса дали това би могла да е същата планета, чието съществуване се предполага между орбитите на Марс и Юпитер, тоест на мястото на днешния Астероиден пояс.