Земята има навик да привлича и по-късно да отхвърля малки спътници, наречени мини луни, и тези малки обекти могат да помогнат на учените да решат тайните на астероидите.
Това е заключението на неотдавнашен доклад, който разглежда тези мини луни, като потенциални научни цели за изследвания през следващите две десетилетия. Учените са забелязали само една мини луна досега, но смятат, че те са много повече, но са твърде малки, за да могат инструментите да ги идентифицират – някои са с диаметър едва 1 до 2 метра.
„Мини луните могат да предоставят интерес за науката, защото са в близкото до Земята пространство“, казва ръководителят на изследването Робърт Джедике, астроном в Хавайския университет. „Предизвикателството е да открием тези малки обекти, въпреки тяхната непосредствена близост“, смята той.
Но това може да се промени скоро, благодарение на инструмент, който вече се изгражда. Наречен „голям синоптичен телескоп“ (LSST), той е проектиран така, че да има възможности да проследява временни събития в небето.
„LSST е мечтаният инструмент за откриване на малки, бързо движещи се астероиди и очакваме, че редовно ще открива временно прихванати обекти в рамките на следващите пет години“, каза Джедике.
Затова той и колегите му обсъждат какво да правят с това богатство от наблюдения. По-конкретно, екипът предположи, че мини луните могат да бъдат по-достъпни цели за мисии на космически кораби, които се опитват да определят състава на астероидите.
„Не знаем дали малките астероиди са монолитни блокове от скали, крехки пясъчни купчини или нещо подобно“, казва съавторът Микаел Гренвик, планетарен учен в технологичния университет в Лулеа, Швеция и университета в Хелзинки.
„Мини луните са перфектни цели за събиране и връщане на Земята, където могат да бъдат проучени подробно“, счита Гренвик.
Публикувано в Frontiers in Astronomy and Space Sciences.
