Защо от 45 години никой не е кацал на Луната?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

spacex-bfr-mars-spaceship-moon-base-2
Ивайло Красимиров

Повече от 45 години след последното кацане на лунната повърхност, направено от екипажа на Аполо 17 през декември 1972 г., никой човек не е стъпвал там. А има много причини хората да се върнат на гигантския, прашен спътник на Земята и да останат там.

Изследователи и предприемачи смятат, че създаването на база на Луната може да се превърне в основна съставна част от различни космически мисии, да доведе до създаването на безпрецедентни космически телескопи, да улесни живота на бъдещите колонизатори на Марс и да реши дългогодишните научни тайни за Земята и създаването на Луната. Една лунна база може дори да се превърне в процъфтяваща икономика извън Земята, която да е изградена около лунния космически туризъм.

„Една постоянна станция за изследвания на Луната би била следващата логична стъпка, която е само на три дни път. Там можем да постигнем и тестваме редица неща и технологии, преди да можем да тръгнем към дълбокия космос“, каза наскоро бившият астронавт Крис Хадфийлд пред Business Insider.

Според много астронавти и други експерти, най-големите пречки пред мисиите с екипажи до Луната през последните четири десетилетия са банални. Наистина е скъпо да се организира и изпрати мисия до Луната, но чак толкова ли?

Разбира се, високата цена е истинско препятствие за всяка програма за космически полети, особено за мисии, които включват хора.

Закон, подписан през март 2017 г. от президента Доналд Тръмп, дава на НАСА годишен бюджет от около 19,5 милиарда долара, който може да се увеличи до 19,9 милиарда долара през 2019 година.

Тази сума изглежда голяма, докато не се раздели между всички отдели и амбициозни проекти на агенцията: космическият телескоп James Webb, огромният ракетен проект, наречен Space Launch System и далечните мисии към Слънцето, Юпитер, Марс, Астероидния пояс, Кайперовия пояс и ръба на Слънчевата система. (За сравнение, американската армия получава бюджет от около 600 милиарда долара годишно. Един проект в рамките на този бюджет – модернизацията и сега разширяването на американския ядрен арсенал – може дори да струва до 1,7 трилиона долара за 30 години.)

И още нещо: бюджетът на НАСА намалява в сравнение с миналото

„През 1965 г. НАСА е имала бюджет равен на 4% от Федералния бюджет. През последните 40 години бюджетът на НАСА остана под 1% от Федералния, а през последните 15 години тази част пада до едва 0,4% от федералния бюджет“, казва астронавтът от Аполо 7 Уолтър Кънингам пред Конгреса на САЩ.

Президентът Тръмп призовава за връщане на Луната, а след това и за изпращане на пилотиран кораб в орбита на Марс. Но дали НАСА ще разполага с нужните средства за това, дори ако програмата на Международната космическа станция бъде спряна?

Според доклад на НАСА от вече далечната 2005 г., връщането на Луната ще струва около 104 милиарда долара (тази сума днес вече е станала 133 милиарда долара, предвид инфлацията за около 13 години). Цялата програмата Apollo е струвала около 120 милиарда днешни долари.

„Проучване направено с екипаж е най-скъпото космическо начинание и следователно най-трудното, за което може да се получи политическа подкрепа“, казва Кънингам пред Конгреса, цитиран от Scientific American.
„Бюджетът на НАСА е прекалено нисък за плановете, които имаме“, допълва астронавтът.

Непосредствената цел на администрацията на Тръмп е астронавтите да „стигнат до Луната“ някъде през 2023 г. Това би бил краят на евентуален втори мандат на Тръмп, ако бъде преизбран.

Според Хадфийлд, това е просто политическо говорене без реално покритие. Процесът на проектиране, инженеринг и тестване на космически кораб, който би могъл да закара хората до друг свят е много по-дълъг от двата мандата на един президент. В същото време много често встъпващите в длъжност нови президенти и депутати, разрушават предишните лидерски приоритети за изследване на космическото пространство.

„Бих искал следващият президент да подкрепи бюджет, който ни позволява да изпълним мисията, която ни се възлага, каквато и да е тя“, коментира астронавт Скот Кели, който прекара една година в космоса.
През 2004 г. например, администрацията на Буш нарежда на НАСА да замени космическата совалка, която трябваше да се пенсионира, и да се върне на Луната. Агенцията излезе с програмата Constellation за изпращане на астронавти на Луната, използвайки ракета, наречена „Арес“, и космически кораб, наречен „Орион“.

Бяха похарчени 9 милиарда долара в продължение на пет години за проектиране, изграждане и тестване на хардуер за тази програма за космически полети. И все пак след като президентът Барак Обама встъпи в длъжност – и Службата за отчетност на правителството публикува доклад за невъзможността на НАСА да изчисли цената на Constellation – Обама настоя за спиране на програмата и вместо нея да се разработи нова програма – Space Launch System (SLS).

Тръмп не е прекратил SLS, но радикално промени целта на Обама за кацане на астероид до Луната и мисии до Марс.

Такива чести промени в скъпите приоритети на НАСА доведоха до загуба от около 20 милиарда долара и години пропиляно време.

„Аз съм разочарован, че са толкова бавни и толкова често правят промени в плановете“, казва астронавтът от Аполо 8 Джим Ловъл пред Business Insider през 2017 г.

От своя страна астронавтът Бъз Олдрин каза пред Конгреса през 2015 г., че вярва, че „волята да се върнат хора на Луната трябва да бъде политическа и да дойде от Капитолия“.

„Американското лидерство вдъхновява света, като постоянно прави това, което никоя друга нация не е способна да направи, демонстрирахме това за кратко време преди 45 години, не е за вярване, че не сме го направили оттогава“, пише Олдрин в своето изявление.

От друга страна, истинската движеща сила зад един ангажимент на правителството да се върне на Луната е волята на американския народ, който избира политиците и помага за оформяне на политическите им приоритети. За съжаление обаче, общественият интерес към проучването на Луната не е висок.

Дори през най-силните дни на програмата „Аполо“ – след като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха на лунната повърхност – само 53% от американците смятаха, че програмата си струва цената. През повечето време, американското одобрение за програмата Аполо се движи значително под 50%.

Днес 55% от американците смятат, че НАСА трябва да направи връщането на Луната свой приоритет, въпреки че едва една четвърт от тях смятат, че това трябва да бъде основен приоритет, сочи проучване на Pew Research Center, публикувано през юни. Но 44% от анкетираните смятат, че изобщо не бива да се изпращат астронавти обратно на Луната.

Подкрепата за изследване с екипажи на Марс е по-силна, като 63% вярват, че това трябва да бъде приоритет на НАСА, а 91% от хората смятат, че сканирането на космоса за евентуални опасни астероиди, също е важно.
Политическите мотиви и бюджетът на НАСА не са единствените причини, поради които хората не са се върнали на Луната.

Луната е доста опасно място за хората и това не трябва да бъде омаловажавано или подценявано

Повърхността на нашия спътник е покрита с кратери и камъни, които застрашават безопасното кацане. За да осъществи първото кацане през 1969 г., НАСА създава и изстрелва десетки спътници към Луната, за да може да пресметне и разузнае различните възможни места за кацане на Аполо.

Но по-голямото притеснение идва от това, което създават многобройните метеори: реголит, наричан още Лунен прах.

Мадху Тангавелу, авиационен инженер в Университета в Южна Калифорния, пише през 2014 г., че Луната е покрита с „фин като талк горен слой лунен прах, дълбок няколко сантиметра в някои региони, който е електростатично зареден чрез взаимодействие със слънчевия вятър и е много абразивен и прилепващ, прогаряйки космически костюми, роувъри и различни системи много бързо. “

Пеги Уитсън, астронавт, прекарала в космоса общо 665 дни, наскоро заяви пред Business Insider, че мисиите „Аполо“ са имали много проблеми с лунния прах.

„Ако трябва да прекараме дълги срокове и да изградим постоянни местообитания на Луната, трябва да разберем как да се справим с този проблем“, казва Уитсън.

Съществува и проблем със слънчевата светлина. В продължение на около 14 дни в даден момент лунната повърхност е изложена на слънчевите лъчи и се превръща в ад, защото Луната няма защитна атмосфера. Следващите 14 дни са в пълна тъмнина, което прави лунната повърхност едно от най-студените места във Вселената.

Малкият ядрен реактор, разработен от НАСА, наречен „Килопауър“, би могъл да снабдява астронавтите с електричество през седмиците на дълги лунни нощи и би бил полезен и за други светове, включително за Марс.

„Няма по-екологично сурово място за живеене от Луната“, пише Тангавелу. „И все пак, тъй като е толкова близо до Земята, няма по-добро място да се научиш как да живееш, далеч от планетата Земя“.

НАСА е проектирала космически и слънцеустойчиви костюми и роувъри, макар че не е сигурно дали това оборудване е съвсем готово за работа, тъй като част от него е правено по вече закритата програма Constellation.

„Присъствието на поколението милиардери, които са в основата на космическите програми, е страхотно“, казва астронавт Джефри Хофман пред журналисти по време на кръгла маса по-рано тази година. „Иновацията, която се случва през последните 10 години в космическите полети, никога нямаше да се случи, ако беше само НАСА, защото нямаше достатъчно мотивация да се намалят разходите или да се промени начинът, по който се правят нещата.“

Хофман се позовава на работата на Илън Мъск и неговата ракетна компания SpaceX, както и на Джеф Безос, който управлява авиокосмическото дружество Blue Origin.

„Няма съмнение – ако отидем по-далеч, особено ако отидем по-далеч от Луната – ще имаме нужда от нов транспорт“, добави Хофман.

Многото желаещи астронавти да се върнат на Луната се вписват в дългосрочното виждане на Безос. Той желае да започне изграждането на първата лунна база, използвайки ракетната система New Glenn на Blue Origin. През април той казва: „Ние ще преместим цялата тежка индустрия от Земята и Земята ще бъде само зона за живеене и за лека промишленост“.

Мъск също така планира как SpaceX ще проправи пътя за достъпни и редовни посещения на Луната. SpaceX може дори да посети Луната преди НАСА или Blue Origin. Новата ракета „Falcon Heavy“ на компанията е в състояние да изстреля една малка космическа капсула „Крийк Дракон“ към Луната и да я върне обратно на Земята. Според Мъск, двама души вече са платили голям депозит, за да осъществят пътуването.

„Моята мечта е, някой ден Луната да стане част от икономическата зона на Земята – точно като геостационарна орбита или ниска орбита около Земята, каза Хофман, и това е нещо, за което трябва да работим“.

Астронавтите не се съмняват, че хората ще се върнат на Луната и ще колонизират и Марс. Това е просто въпрос на време.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори