Какво всъщност представляват загадъчните „малки червени точки“, които астрономите наблюдават в ранната Вселена?

Ново изследване, публикувано в Nature Astronomy, предлага важна следа. Възможно е те да не са изолирани обекти, а компактни галактики, в чиито центрове се намират мощни черни дупки.

Изследователи са анализирали данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ за 217 „малки червени точки“.

Вместо да разглеждат всеки обект поотделно, те са обединили наблюденията, за да открият характеристики, които иначе са твърде слаби.

Резултатът е изненадващ: около обектите се появява слабо, но разширено сияние.

То подсказва, че зад ярките червени точки може да се крият компактни галактики, а не само точкови източници на радиация.

Малки, но изключително плътни галактики

Според анализа галактиките имат среден радиус около 210 парсека – приблизително 685 светлинни години.

Те са около 2,5 пъти по-компактни от други звездообразуващи галактики със сравнима маса от същата епоха.

Въпреки малките си размери, масата им е приблизително 1 милиард пъти по-голяма от тази на Слънцето.

В тези гъсти среди има достатъчно материал, за да се поддържа активно звездообразуване.

Вероятно в центъра на много от тези галактики се намират свръхмасивни черни дупки, които поглъщат околния материал и са източник на наблюдаваната ярка емисия.

Поглед към първия милиард години

„Малките червени точки“ са особено интересни, защото съществуват в период, когато Вселената е била съвсем млада – през първия милиард години след Големия взрив.

Новите резултати подсказват, че ранните галактики и черни дупки може да са се развивали заедно в изключително компактни среди.

Това може да е важна част от историята на формирането на по-големите галактики, които наблюдаваме днес.

Откритието обаче не решава напълно загадката.

Слабата оптична емисия е важна следа, но са необходими допълнителни спектроскопски наблюдения, за да бъдат потвърдени разстоянията и физическите свойства на тези необичайни обекти.

Засега „малките червени точки“ остават един от най-интригуващите прозорци към ранния Космос – и още един пример за това колко много „Джеймс Уеб“ променя представите ни за младата Вселена.