Хората дават имена на колите си. Извиняват се на мебелите, в които са се блъснали. Говорят на растенията си и се тревожат дали прахосмукачката им робот не е в лошо настроение.

Приписването на човешки черти на предмети и животни е толкова често срещано, че вече почти не се възприема като нещо необичайно. Това, което изследователите досега не разбираха напълно, е дали този навик има някакъв по-дълбок ефект отвъд повърхностната симпатия.

Ново проучване предполага, че отговорът е „да“ – и последиците са по-значими, отколкото някой е очаквал.

В търсене на добри намерения

Изследването е ръководено от д-р Йен-Пинг Чанг, старши преподавател в Университета на Тасмания (UTAS) в Австралия. Нейният екип си поставя за цел да проследи емоционалните последици от антропоморфизма – склонността да се приписват човешки характеристики, емоции или намерения на нечовешки същества и предмети.

Ключовото откритие е, че когато хората възприемат една машина, екосистема или дори метеорологично явление като нещо, което има собствени намерения, те изпитват благодарност към него. Оказа се обаче, че механизмът зад тази връзка е още по-интересното откритие.

Пет експеримента с 2000 души

Проучването включва пет онлайн експеримента с над 2000 участници от Съединените щати.

В няколко от тях участниците са разделени на две групи. Едната група чете текст, описващ даден обект с човешки черти, докато другата получава неутрално, фактическо описание на същия обект.

В експеримента с компютрите, групата с антропоморфно описание прочита, че компютрите имат „умове“, които стават все по-умни, и може би вече притежават – или скоро ще развият – нещо подобно на свободна воля.

Другата група чете за процесори и научава, че компютрите са просто празни машини без самосъзнание.

Чувства на благодарност и доверие

След това и двете групи описват чувствата си към компютрите и ролята, която те играят в живота им. Хората, прочели текста с човешки характеристики, са значително по-склонни да възприемат компютрите като отзивчиви партньори.

Това възприятие поражда благодарност, доверие и измеримо желание за защита на компютрите – реакции, които досега са изследвани почти изключително в контекста на човешките взаимоотношения.

Ролята на предполагаемото намерение

Откритието, което изненадва учените най-много, не е, че антропоморфизмът поражда топли чувства, а защо го прави.

Дълго време се смяташе, че благодарността е отговор на получаването на нещо – услуга, полза или жертва, която някой е направил за теб. Това проучване обаче оспорва пряко това предположение.

„Благодарността може да произтича от това, че виждаме добри намерения тук и там по света, а не просто от знанието кой или какво ни е донесло полза“, казва д-р Чанг.

Оказва се, че основният двигател е предполагаемото намерение, а не реалната полза. Когато участниците прочитат, че компютрите може да имат нещо като свободна воля, те не просто променят мисленето си за машините – те изпитват чувства към тях.

Усещането, че една машина може да ти „мисли доброто“, е било достатъчно.

Връзката между хора и не-хора

Подобни резултати се наблюдават и в експерименти, фокусирани върху програми с изкуствен интелект, амазонската джунгла и течението Курошио – мощно тихоокеанско течение, което регулира температурите в Япония и Тайван.

Всеки път, когато участниците четат текст, приписващ намерение на даден обект, емоционалната им ангажираност нараства.

Когато те също така извличат пряка полза от обекта, ефектът се засилва. В един от експериментите, базиран на игра, хората изразяват по-голяма благодарност към програма с изкуствен интелект, която им помага да спечелят повече рундове.

„Чрез благодарността хората се свързват с не-хора по същия начин, както помежду си. Изглежда, че щом хората видят нещо като живо, те го оценяват по-дълбоко“, отбелязва Чанг.

Когато благодарността става „зелена“

Един от по-конкретните резултати, проследени в проучването, е намерението за опазване на околната среда. Участниците, които антропоморфизират амазонската джунгла или течението Курошио, съобщават за по-силно намерение да подкрепят екологични каузи.

Предишни изследвания вече са свързвали възприемането на природата с човешки черти с по-активно природозащитно поведение, но конкретният механизъм, свързващ двете, не беше добре установен. Сега изглежда, че благодарността е ключов елемент – мост между възприемането на нещо като живо и усещането за задължение да се действа в негова полза.

Рискът от нездравословна привързаност

Същата динамика, която мотивира опазването на околната среда, може да породи и по-малко здравословни връзки. Влюбването в чатбот с изкуствен интелект е един от потенциалните негативни ефекти, отбелязва Чанг.

Технологичните компании могат тихомълком да задълбочат този риск, като дават на системите с изкуствен интелект човешки имена – Сири, Алекса, Уотсън – и така подтикват потребителите към емоционална инвестиция без особени усилия.

„Хората винаги трябва да бъдат предпазливи доколко антропоморфизират и инвестират емоционално във връзки с предмети, но не смятаме, че привързаността към някои неща, като изкуствения интелект, е непременно вредна“, казва д-р Чанг.

Доскоро липсваха научни изследвания, които да проследят пряката връзка между антропоморфизма, последващото чувство на благодарност и произтичащите от това поведенчески резултати в толкова различни области като компютърните технологии и океанската география.

Пет експеримента, проведени в контролирана среда, за първи път документират тази последователна верига от реакции.

Най-осезаемото практическо приложение на откритието е в сферата на комуникацията по екологични въпроси.

Ако използването на език, който приписва съзнание и намерения на природните системи, предизвиква благодарност, то кампаниите, описващи тропическа гора или океанско течение, могат да имат много по-силно емоционално въздействие от представянето на сухи данни.

Изследването е публикувано в научното списание „Emotion“.