В историята на Земята е имало няколко масови унищожения с различни последици за околната среда. Изследователи от Университета на Цюрих сега разкриват още една катастрофа, която се е състояла преди около 250 милиона години и напълно е променила преобладаващата растителност през Долен Триас (Триас е геоложки период от земната история, който обхваща първата третина на Мезозоя).
Това е една от най-големите катастрофи, известни досега на учените. Измрели са почти всички морски видове, две трети от влечугите и земноводните.
Въпреки че е имало съществено намаляване в разнообразието на растителния свят, видовете са успели да се възстановят в рамките на няколко хиляди години. Това означава, че след катастрофата са надделели отново предишните условия на планетата.
Изследователи от Института и Музея на палеонтологията на Университета на Цюрих са разкрили още една, неизвестна досега екологична криза, състояла се в периода на Долен Триас. Екипът, воден от Петер Хохули и Хуго Бухер, е разкрил още едно събитие, променило фундаментално растителността за по-дълъг период от порядъка на 500 хиляди години след големия природен катаклизъм датиран на границата между Перм и Триас.
Учените са изследвали седиментни скали с височина над 400 метра в района на североизточна Гренландия. Въглеродни изотопни криви предполагат, че преобладаващите папратови и иглолистни дървета са били заменени от растения със спори в рамките на няколко хилядолетия. Всъщност и днес папратите са известни със способността си да преживяват враждебни условия в околната среда и да се приспособяват много по-добре от еволюционно много по-развити растения.
Досега се смяташе, че околната среда е успяла да се възстанови в периода на Долен Триас преди 252.4 до 247.8 милиона години. “Драстичните едновременни промени във флората и карбоновите изотопи показват, че същинският катаклизъм в растителността не се е състоял до настъпването на Долен Триас, т.е. около 500 хиляди години по-късно в сравнение с това, което знаехме досега”, обяснява Хохули.
Свидетелствата за масовата смърт на растителността в Гренландия не са първите индикации за катастрофата, която се е състояла. Учените откриха също и свидетелства за тази промяна във флората преди няколко години чрез седиментни проби от Пакистан. Нещо повече: най-новите разкрития на австралийски учени, използващи метод за датиране чрез вулканична пепел, също показват, че съществената промяна в растителния свят се е състояла няколко хилядолетия след настъпването на Триас. В този перод са измрели местните видове семенни растения glossopteris – събитие, което досега се приписваше на периода периода Перм. На базата на новите открития трябва да се интерпретира отново историята на суперконтинента Гондвана (южният суперконтинент образуван след разпадането на Пангея, състоящ се от по-голямата част на съвременните земи в южното полукълбо – Антарктида, Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Арабия, Австралия, Нова Гвинея, Нова Зеландия и др.)
Все още е неясно какво е предизвикало естествена катастрофа с такива мащаби. „Но търсим връзка между неизвестното досега глобално събитие и огромните по мащаб вулканични изригвания в Долен Триас на мястото, което познаваме днес като Сибир“, казва Бухер, директор на Института и Музея по палеонтология при UZH.
