Повишаването на приема на хранителни влакнини в ежедневното меню не изисква непременно купуването на скъпи добавки или екзотични суперхрани.

Ново научно проучване разкрива, че частите от плодовете и зеленчуците, които сме свикнали да изхвърляме в кошчето, често съдържат значително по-висока концентрация на фибри от самата им месеста част.

Изследването, проведено от екип от Кралския колеж в Лондон и цитирано от ScienceAlert, анализира състава на 12 широко разпространени растителни продукта.

Сред тях са ананас, диня, тиква, броколи, червено цвекло, киви и карфиол.

Учените са сравнили хранителните стойности на традиционно консумираните части с тези на обелките, семената, стъблата и вътрешните сърцевини.

Резултатите показват категорична тенденция: при 10 от 12-те изследвани растителни вида органичните отпадъци превъзхождат по съдържание на фибри (изчислено спрямо теглото) ядливата маса.

Къде разликата е най-драстична?

Най-впечатляващи резултати са отчетени при три популярни продукта:

• Ананас: Кората и твърдата сърцевина съдържат приблизително 453% повече фибри в сравнение със сочната вътрешност.
• Диня: В кората се съдържат 425% повече хранителни влакнини, отколкото в червената месеста част.
• Тиква: Обелките, семената и вътрешните влакнести нишки осигуряват 362% повече фибри от останалата част на плода.

Изключения от това правило са само броколите и резенето (фенел). При броколите стъблата съдържат с 28% по-малко влакнини от самите цветни съцветия.

Според водещия изследовател Рейчъл Гибсън частите, които домакинствата масово изхвърлят по време на готвене, съставляват между 25% и 48% от общата маса на продуктите.

Това означава, че заедно с кухненските отпадъци се губи огромно количество ценни микро- и макроелементи.

Безопасна ли е консумацията на всички обелки?

Авторите на проучването подчертават, че високото съдържание на фибри не прави автоматично всяка част от растението подходяща за директно хапване.

Въпреки високите си показатели, кората на ананаса например съдържа естествени токсични съединения, а твърдата текстура на много други кори ги прави трудни за смилане.

Въпреки това, по-рационалното и информирано използване на безопасните части – чрез подходяща топлинна обработка, блендиране или добавяне към бульони – може да подобри хранителния режим, да намали разхищението на храна и да спести средства.

Анкетите с фокус групи показват, че дори потребителите, които са наясно с ползите от обелките, рядко ги включват в менюто си заради установени навици и вкусови предпочитания.

Промяната на тези нагласи обаче е от ключово значение за общественото здраве – статистика от САЩ например сочи, че едва 4% от мъжете и 11% от жените достигат препоръчителния дневен минимум за прием на фибри.