Светът е изправен пред глобална криза с тонове отпадъци от пластмаса. Микропластмасата вече прониква навсякъде. Има я на най-високите планински върхове и в най-дълбоките океански падини, дори в човешкото тяло.

Най-разпространеният материал в съвременното ежедневие, полиетиленът, осигурява здравина и дълготрайност за опаковки и домакински съдове. Но именно тези му качества го правят изключително устойчив замърсител.

Лъч надежда обаче идва от химическите инженери от Университета в Съри, Великобритания.

Техният екип е разработил иновативен експериментален полимер, който би могъл да постави основите на по-ефективна кръгова икономика.

Резултатите, публикувани в научното списание Macromolecules, представят материал с уникално поведение. При нагряване той лесно преминава в газообразно състояние, след което спонтанно се самовъзстановява обратно в полимер.

„Повечето пластмаси са проектирани да бъдат възможно най-стабилни, което сериозно затруднява тяхното разграждане или рециклиране. Ние доказахме, че е възможно да се синтезира материал с коренно различно поведение. Такъв, който се трансформира в пара при умерени температури и след това естествено възвръща първоначалната си полимерна структура“, посочва Питър Рот от университета в Съри.

Новият полимер се нарича поли(1,2-дитиолан)

Структурата му представлява верига от мономери на 1,2-дитиолан – пръстеновидна молекула, изградена от въглерод, водород и два свързани серни атома.

Именно обратимият характер на връзките между серните атоми позволява материалът да се разпада и сглобява наново многократно.

„Това откритие не е директен заместител на конвенционалната пластмаса и само по себе си няма да реши проблема с глобалните отпадъци. То обаче въвежда нова концепция, способна да вдъхнови следващо поколение рециклируеми материали“, допълва Рот.

Разработката преодолява редица пречки пред традиционното рециклиране.

Тя улеснява значително процеса на деполимеризация – разглобяването на сложния полимер на неговите изходни градивни елементи, подобно на разглобяване на блокчета от детски конструктор, които впоследствие сами се сглобяват отново.

За разлика от масовите пластмаси, които изискват температури около 200 °C за разпад и често отделят вредни вторични продукти при преработка, новият материал преминава в газ при едва 90 °C.

Той сублимира директно от твърдо в газообразно състояние, прескачайки течната фаза – явление, което според учените се наблюдава за първи път при подобен тип полимери.