В статия публикувана в сряда,13 юни, в списание The Astrophysical Journal, изследователи от Калифорнийския университет, Ривърсайд и Университета в Южен Куинсланд са идентифицирали повече от 100 гигантски планети, около които обикалят луни, потенциално способни да поддържат живот.
Изследването ще бъде използвано при създаването на бъдещите космически телескопи, които да могат да открият тези луни и да търсят в атмосферата им признаци на живот, така наречените „биологични подписи“.
От пускането през 2009 г. на телескопа Кеплер на НАСА, учените са идентифицирали хиляди планети извън нашата Слънчева система, определени като екзопланети. Те са идентифицирани като планети, които са разположени в обитаемите зони на техните звезди, което означава, че на тяхната повърхност не е нито прекалено горещо, нито твърде студено, за да съществува течна вода и потенциално – живот.
Планетите изградени от скали са първостепенни цели в търсенето на живот, защото някои от тях могат да бъдат геологически и атмосферно подобни на Земята. Друго място, което предизвиква интерес са многобройните газови гиганти, идентифицирани по време на мисията на Кеплер. Макар и самите те да не са подходящо място за живот, около тези планети е много вероятно да обикалят скалисти луни, наречени екзолуни, които могат да са подходящи за живот.
„Понастоящем има 175 известни луни около осемте планети в нашата Слънчева система. Макар че повечето от тези луни са в орбита около Сатурн и Юпитер, които са извън обитаемата зона на Слънцето, това може да не е така в други слънчеви системи“, казва Стивън Кейн, доцент по планетарна астрофизика и член на Центъра за алтернативна астробиология.
„Включването на скални екзолуни ще разшири значително местата, в които можем да търсим живот в космоса“.
Учените са идентифицирали 121 гигантски планети, които имат орбити в обитаемите зони на техните звезди. С радиуси повече от три пъти по-големи от този на Земята, газовите планети са по-рядко срещани от скалистите планети, но всяка от тях се очаква да има по няколко големи луни.
Учените предполагат, че екзолуните могат да осигурят благоприятна среда за живот, може би дори по-добра от тази на Земята. Това е така, защото те получават енергия не само от своята звезда, но и от радиация, отразена от тяхната планета.
„Сега, когато сме създали база данни на известните гигантски планети в обитаемата зона на тяхната звезда, ще бъдат направени наблюдения на най-добрите кандидати, около които да обикалят потенциални екзолуни. Нашите последващи проучвания ще помогнат за създаването на бъдещия телескоп, за да можем да открием тези луни, да изучаваме техните свойства и да търсим признаци на живот „, казва Мишел Хил, от университета в Южен Куинсланд, който работи заедно с Кейн.
