Изследователи твърдят, че са открили доказателства, които потвърждават възкресението на Христос от мъртвите, слагайки потенциален край на вековен спор.

В продължение на столетия учени и скептици спорят дали възкресението на Христос е достоверно историческо събитие или въпрос на вяра.

Те съпоставят библейските свидетелства на очевидци с естествени обяснения като халюцинации, конспирация или погрешно погребение.

В ново проучване учени са се заели да проверят тези дългогодишни теории, които оспорват възкресението. Включително твърденията за халюцинации, заговор и погрешно погребение.

Според авторката на изследването, Пърл Бипин, инженер от Националния технологичен институт в Гоа, Индия, нейният екип е идентифицирал четири основни доказателства, използвани за опровергаване на тези теории.

Историческият анализ на екипа потвърждава разказите за празния гроб и за явяванията на Исус след смъртта му.

Тези събития се споменават в множество ранни източници, записани приблизително по времето на разпятието.

Екипът също така е разгледал психологически обяснения като халюцинации или теории на конспирацията. Но стига до заключението, че тези фактори са недостатъчни, за да обяснят целия комплекс от описани събития.

Използвайки философски разсъждения, правни доказателства и вероятностно моделиране, екипът заключава, че възкресението е най-последователното обяснение на наличните исторически данни.

И трябва да се разглежда като сериозна историческа възможност.

Въпреки критиките, резултатите от новото изследване вече предизвикаха интерес към темата.

Изследването прави опит да установи това, което авторите наричат „светска основа“

А именно – съвкупност от факти за Исус, извлечени от небиблейски източници.

Тези източници са особено важни, тъй като са написани десетилетия след разпятието от автори, които не са били последователи на Исус.

Историците ги разглеждат като независими потвърждения, а не като религиозни свидетелства.

Екипът се е обърнал и към съдебната медицина, за да проучи дали Исус е могъл да оцелее след разпятието. Теория, понякога наричана „теория на припадъка“.

Според нея Исус не е умрял, а само е изгубил съзнание и по-късно се е свестил

Авторите смятат, че това твърдение пренебрегва медицинските доказателства за смъртта на Христос и невъзможността му да се освободи от гробницата в такова отслабено състояние.

Медицинските изследвания на римските методи за екзекуция описват разпъването на кръст като метод, предназначен да осигури смърт чрез травма, загуба на кръв и последващо задушаване.

Жертвите често са били бичувани преди разпятието, което е причинявало тежки разкъсни рани и шок.

След това са били приковавани към кръста в позиция, която постепенно ги е лишавала от възможността да дишат.

За да вдишат, жертвите е трябвало да напрягат прободените си крайници. Процес, който ставал все по-труден с изтощението и в крайна сметка водел до задушаване и сърдечна недостатъчност.

Учените твърдят, че този процес почти сигурно е завършвал със смърт. А оцеляването е било изключително малко вероятно.

Друг детайл, споменат в разследването, е описанието от Евангелието на Йоан. Там римски войник пробожда ребрата на Исус, при което изтичат „кръв и вода“.

Учените тълкуват това като възможен признак за натрупване на течност около белите дробове и сърцето – медицинско състояние, свързано с травматично увреждане и сърдечна недостатъчност.

Според Бипин тези данни допълнително подкрепят аргумента, че Исус не просто е припаднал или изпаднал във временна кома, а е починал в резултат на разпятието.

Проучването отчита и факта, че гробницата на Исус е намерена празна

А последователите му съобщават, че са го видели жив след смъртта му.

В същото време ранните вярващи се превръщат от страхливи хора в открити защитници, готови да рискуват преследване.

Изследването подчертава и обръщането на бивши скептици, включително такива, които първоначално са се съмнявали в твърденията на Исус.

Екипът е разгледал и психологически обяснения, като теориите за халюцинации. Те предполагат, че скръбта или емоционалният стрес са накарали последователите да повярват, че са видели Исус жив.

Авторите обаче твърдят, че халюцинациите обикновено са индивидуални и не възникват едновременно в големи групи.

Друг важен компонент на изследването е вероятностният анализ, използващ Бейсово разсъждение. Това е статистически метод, който оценява вероятността на една хипотеза в сравнение с конкурентни обяснения.

Когато се разгледат съвкупно фактори като историческите сведения, свидетелствата на очевидци и внезапният възход на християнството, хипотезата за възкресението се очертава като теория със значително по-голяма обяснителна сила в сравнение с алтернативните.