За последните 25 години учените са започнали по-оптимистично и сензационно да описват собствените си открития. До този извод са стигнали холандски учени, като изучили статии на базата данни медицински и биологични публикации PubMed.
Изводите на изследователите са публикувани в British Medical Journal.
Психиатърът Кристиан Винкерс (Christiaan Vinkers) и колегите му провели търсене по 25 „позитивни“ и 15 „негативни“ думи в названията и резюметата на англоезични статии, публикувани от 1974 до 2014 г.
Текстовете с поне една „позитивна“ дума са нараснали от 2% (през 1974-1980) до 17,5% през 2014. За „негативните“ думи този ръст е само 1,1 процента за същия период. Честотата на неутралните думи не се е променила.
В първия списък попаднали такива определения като „потресаващ“, „невероятен“, „ярък“, „забележителен“, „новаторски“, „вдъхновяващ“, „феноменален“, „уникален“. Във втората – „разочароващ“, „тревожен“, „безнадежден“, „посредствен“, „неприемлив“ и подобни.
Винкерс смята, че тази тенденция отразява не научния прогрес и повече невероятни открития, а лова за сензации и преувеличението на значимостта на получените резултати. За да публикуват своите работи в научно издание, изследователите все повече трябва да доказват уникалността а собственото си изследване и неговата разлика от хиляди други. Все по-често в статиите се употребява думата novel (новаторски, иновационен).
Винкерс изяснил също, че увеличението на хвалебствените епитети в последните години е по-присъщо на статии, написани от автори, които работят извън пределите на Великобритания, САЩ и Канада и публикувани в не най-престижните издания. Освен това тази тенденция не засяга книгите.
„Ако всички изследвания а света са „силни“ и „иновационни“, става сложно да отличиш едно от друго по качество. Думите, с които се описват резултатите от изследванията, се определят не от тяхното съдържание, а от маркетинговите качества“, резюмира Винкерс.
