Ново изследване на института по квантова динамика към университета Грифит (Griffith University) разширява разбиранията ни за време и пространство. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society A и чрез него се отхвърля дългогодишното предположение, че движението на времето – развитието на Вселената – е фундаментален елемент на реалността.
В статията, наречена „Квантова асиметрия между времето и пространството“, проф. Жоан Вакаро (Joan Vaccaro) предлага теорията, че това се дължи на разликата между двете посоки на времето – минало и бъдеще.
„Ако искате да разберете как се е създала Вселената и какво ще стане с нея, трябва да сте наясно с фактора време“, обяснява тя.
„Експерименти върху субатомни частици, извършвани вече 50 години, показват, че природата не се отнася еднакво с двете посоки на времето. В частност, субатомните частици, наречени K и В мезони, се държат по различен начин в зависимост от посоката на времето. Когато това поведение се приложи върху модел на Вселената, виждаме, че в един момент тя е в застой, а в друг – еволюира постоянно. С други думи, това поведение кара Вселената да се движи напред във времето. Разбирането на това как се случва еволюцията на времето отваря вратите за съвсем нов поглед върху самата природа на понятието. Възможно е дори да ни помогне да осъзнаем принципите на т. нар. пътуване във времето.“
Според проучването в научните среди съществува асиметрия между времето и пространството, защото физическите системи неизбежно еволюират с времето, но подобен вездесъщ аналог не съществува за пространството. Но според проф. Вакаро симетрията е налице, а конвенционалното разбиране за еволюцията на времето трябва да бъде преразгледано.
„По-лесно е да осъзнаем пространството, защото то просто е там. Но времето винаги ни насочва към бъдещето. Въпреки че наистина се придвижваме напред във времето, съществува и движение назад – нещо като разклащане. Смятам да разуча точно това движение чрез К и В мезоните“, добавя проф. Вакаро.
