Докато в края на миналата година мнозина от нас с трепет очакваха поредния край на света, Владимир Сухарев, доктор на техническите науки, професор от украинския Национален университет по биоресурси и използване на природата, просто се усмихвал. Той знаел с точност, че в този „съдбовен” ден нищо няма да се случи.
Сухарев е разработил и тествал космическа вълнова електромагнитна резонансна концепция (КВЕРК), в която за първи път направил строго научно физико-математическо обосноваване на въздействието на космическите сили върху природните, техногенните, социално-политическите събития, върху здравето на човека и всички страни на неговото битие. Това позволило всички минали и бъдещи необичайни ситуации да се изчисляват с точност до минути. Представяме ви интервю на проф. Сухарев, инженер-механик по образование и материалист по убеждения, пред изданието „Беларусь сегодня”.
Иска ми се достъпно да обясня физическата природа на заобикалящия ни свят. Днес в различни области на знанията са се насъбрали много загадъчни и на пръв поглед несвързани помежду си явления, на които съвременната наука не може да даде разумен отговор. Например по какъв начин планетите влияят на земните събития? Как се обяснява природата на слънчевата активност и нейната периодичност? Как да разкрием цикличността на т.нар. космически дъждове, при които кометно-астероидната активност се увеличава стотици и хиляди пъти? Защо ураганите, които имат всички предпоставки за начало, в едни случаи се развиват, а в други, точно същите – не? А епидемиите?
Как си представяте глобалните физически процеси, които се случват в Космоса?
Планетите в Слънчевата система и техните спътници (Титан, Калисто, Ганимед, Европа, Йо, Луната и Тритон) са огромни заредени тела. Образно казано, това е ансамбъл от звучащи камертони, които при неравномерно движение излъчват нискочестотни вълни в пространството. Само че не звукови, а електромагнитни и гравитационни. Когато те се насложат една върху друга, възниква електромагнитен резонанс – рязък изблик или спад на напрегнатостта на полето. И ехото отеква на Земята във вид на едни или други катастрофи.
При доминиране на отрицателни вълнови резонанси в Близкия космос възниква електромагнитен вакуум. В атмосферата на Земята спада налягането, засилват се циклонните процеси, нараства количеството на ураганите, тайфуните, континенталните бури. Това благоприятства сеизмично-вулканичната активност, минните взривове. Създават се предпоставки за формирането на по-студен климат чак до ледников период. При дълбок електромагнитен вакуум се прекратява активността на Слънцето, но стотици и дори хиляди пъти се засилва кометно-астероидната дейност. За планетите, разположени близо до звездата, рязко нараства вероятността от катастрофи поради сблъсъци с космически тела.
При повече положителни вълнови резонанси картината е противоположна. При нарастване на атмосферното налягане на Земята възникват условия, благоприятни за антициклонна дейност – формира се ясно слънчево време с горещи дни през лятото и по-студени през зимата, намалява сеизмично-вулканичната дейност. Повдига се нивото на Световния океан, нараства броят на геомагнитните бури – полярни сияния и други необичайни природни явления. На Слънцето се образуват петна, засилва се слънчевият вятър, започват изригвания и изхвърляне на слънчеви протуберанси. Звездата изхвърля излишъка от вътрешна енергия, натрупана при протичането на ядрените реакции.
Какво е в основата на вашия закон за космически резонанси?
След като анализирах хиляди катаклизми и направих паралел между земните събития и поведението на космическите тела, определих 86 прости вълнови резонансни цикъла (23 междупланетни и 63 планетно-спътникови) с продължителност от половин година до 127 000 години. Съвпаденията в пределите на земните дни едновременно на няколко прости резонансни цикъла служи като пусков механизъм за формирането на всяко извънредно събитие. И колкото по-катастрофално е то, толкова повече резонансни цикъла попадат върху определена дата. В това е същността на концепцията.
Какво сте открили в далечното минало с вашата система на изчисления?
С точност до един ден съм установил датите на 143 важни събития. Например аз смятам, че планетата Земя се е родила през 4614137830,77 г. пр.н.е. Катастрофата, погубила динозаврите, се е случила през 67890051,188 г. пр.н.е., а глобалната катастрофа на Слънчевата система, положила началото на зараждането на органичния живот на Земята – през 3819030776,28 г. пр.н.е.
Световният потоп се е случил през 11542,7538 г. пр.н.е. Атлантида е загинала през 9564,773 г. пр.н.е. Подробно за това може да се прочете в моите книги „Светът се управлява от закони на космическите резонанси”, „Епидемиите идват от Космоса”, „Всички катастрофи на Земята” и други.
С какво са свързани резонансните дни за човека?
Изострят се хроничните проблеми. Нараства броят на леталните изходи. Засилва се метеорологичната чувствителност. Рязко нараства броят на грешните действия – космическите резонанси нарушават нормалната дейност на главния мозък и психиката, въвеждайки човека в психологически ступор.
Може ли, след като се изчисли денят на възможната катастрофа, да се определи мястото, където ще се случи тя?
Необходимо е да се разбира природата на вълновите космически резонанси. Неправилно е да се смята, че те са главният и единствен фактор за извънредни събития. Те имат ролята само на резонанс, водещ едно или друго събитие към логичния му край. Например вулканът може да насъбира енергия в продължение на стотици години и да е готов да изригне. Но изригването по-скоро ще настъпи в резонансен ден при понижено налягане, обусловено от отрицателен вълнови резонанс.
В изчисленията си отчитате и Луната. Много от нашите читатели във всекидневния си живот също използват лунния календар.
Луната поради своята близост до Земята оказва върху нашата планета 2,25 пъти по-силно гравитационно въздействие, отколкото Слънцето, и хиляди пъти по-силно в сравнение с останалите планети от Слънчевата система. Ето защо тя много силно влияе върху физическото състояние, поведение и психически статус на човека.
Във всеки лунен месец (с продължителност 29,5 земни дни) има седем най-неблагоприятни дни – това са 4, 9, 15, 19, 23, 26 и 29-и лунен ден. На 4-тия лунен ден нарастват броят на инсултите (особено в сутрешните часове), пристъпите на епилепсия, обострят се психическите заболявания. 9-ият лунен ден е време на заблуди, илюзии, измами и отравяния. 15-ият се пада на пълнолунието. Това е време на разцвет на емоционалност и психическо напрежение, в него се отбелязва ръст на самоубийствата, инфарктите и инсултите. 19-ият лунен ден е опасен с отравяния и пристрастявания. 23-тият ден е свързан с разрушения, насилие, провокации, изкушения за отмъщения, с тормоз и преследвания. Нараства склонността към конфликти и приключения. 26-ият ден е свързан с кавги, грабежи, суета и празно дърдорене. Човек трябва да се пази от остри предмети, възможни са прималяване, нарушения на зрението, обриви по тялото. И накрая 29-ият лунен ден се пада на новолунието, когато човек е раздразнен и може да се разболее лесно, нараства броят на пътните произшествия, техногенните катастрофи по вина на човешкия фактор.
Каква е прогнозата ви за „черни” дати в близките десетилетия?
Това ще бъдат години, в които ще се формира най-голям брой междупланетни резонанси с участието на планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун: 2024–2028, 2041–2042, 2065–2068, 2080–2081 и 2092–2096. Най-голямата катастрофа може да се случи в средата на август (приблизително на 14-и) 2126 г., когато Земята може да се сблъска с кометата Суифт-Тътъл. Макар че е възможно дотогава учените да се научат да предупреждават за подобни катаклизми. Свързано с катастрофа е и сближаването на Халеевата комета със Земята в третата декада на март 2139 г.
Излиза, че космическите резонанси носят всичко най-лошо.
Как да кажа – катастрофата, унищожила динозаврите, е възможно да е била ускорена от появата на хомо сапиенс, тоест на мен и вас.
