Геолози откриха в Канада вода на възраст 2,6 милиарда години, която се е съхранила в изолация дълбоко под земята.

Уникалната течност се оказала изключително солена и негодна за пиене, но е могла да поддържа микробен живот.

Резултатите от проучването бяха представени от професор Барбара Шерууд Лолар от катедрата по науки за Земята в университета на Торонто. Тя е участвала в изследването на Канадския докамбрийски щит.

Съобщава се, че през 2013 г. геолози, работещи в мина в град Тиминс, Канада, са попаднали на уникална пукнатина, съхранила вода на възраст от приблизително 2,64 милиарда години.

Течността се е намирала на дълбочина от почти 3 км

Била е защитена от външни влияния на земята и атмосферата, превръщайки се в своеобразна „капсула на времето“.

Тиминс е разположен на територията на Канадския докамбрийски щит – най-старата част от земната кора на Северна Америка.

Геоложките пластове тук са останали почти недокоснати от ерозия и сеизмична активност. Това е позволило на водата да се запази в продължение на милиарди години.

За да определят точно възрастта на течността, изследователите са анализирали благородни газове (ксенон и други инертни елементи) в нея.

Тези газове не влизат в реакции с други елементи, което ги прави надежден маркер за време.

Според Барбара Шерууд Лолар: „Използвайки изотопи на водата и благородните газове, успяхме да потвърдим, че тази вода не съдържа никакви съвременни компоненти и е наистина изолирана от съвременния воден кръговрат.“

Първоначално учените са оценили възрастта на водата на около 1,5 милиарда години

Но последващият анализ е показал, че течността е останала изолирана още от момента на формиране на минералите в региона преди повече от 2,6 милиарда години.

По онова време на Земята не са съществували растения, животни и сложни клетки; животът се е състоял от прости едноклетъчни организми, а атмосферата е била почти без кислород.

Въпреки тези екстремни условия, древната вода е съдържала химични съединения, които са могли да поддържат микробен живот.

Това откритие увеличава шансовете за намиране на подобни изолирани среди, способни да поддържат живот, на други планети, например под повърхността на Марс.

Що се отнася до вкуса на водата, разпространеният в интернет мит, че Барбара Шерууд Лолар уж е пила от нея, е медийна измислица. Ученият категорично опроверга тези слухове.

„За съжаление, историята, че съм пила тази вода, е измислица. Не съм го правила и не бих посъветвала никого да го прави.“

Въпреки това, по време на работата някои капки от древната течност случайно са попадали по лицата на изследователите.

Именно така те са разбрали, че водата е изключително горчива и десетки пъти по-солена от морската, поради което консумацията ѝ е абсолютно невъзможна.

Откритието на тази течност помага на учените не само да разберат ранната история на Земята, но и да моделират условията, които биха могли да благоприятстват живота в отдалечени части на Слънчевата система.