Марс е сухо и прашно място. Понякога бурите покриват цялата планета и орбиталните апарати виждат как гъсти слоеве прах се издигат на големи височини (30–50 км над повърхността). Механизмът на това явление остава неясен.
Модел с висока резолюция въз основата на данни от инструмента OMEGA на спътника Mars Express, помогнал да се изясни как гъста прахова буря може да се нагрее от слънцето и да затопли бързо околната атмосфера. Тъй като горещият въздух се издига, тези участъци се изстрелват нагоре буквално като стартираща ракета. Оттук и наименованието на този вид вертикален транспорт – „реактивни прахови бури”, измислено от Аймерик Спига и колегите му от института „Пиер Симон Лаплас” във Франция.
Прахът достига височина 30–40 км за броени часове, развивайки скорост от над 10 м/сек. Това е доста по-бързо от скоростта на конвекцията (0,1 м/сек) по време на обикновена буря. Но тъй като прашинките се търкат една в друга, „реактивните бури” теоретично могат да доведат до фантастични мълнии.
На Земята подобно нещо е невъзможно – най-вече поради това, че марсианската атмосфера е около сто пъти по-тънка от нашата, тоест, поглъщайки слънчевата светлина, тамошната прах се нагрява по-бързо и излъчва по-ефективно.
Снимки на Марс, направени с апарата Mars Global Surveyor преди, по време и след „реактивни прахови бури.
Все пак може да се даде аналог – големите концентрации на водни капчици в буреносните облаци освобождават скрита топлина, като предизвикват силно вертикално движение и формират огромни, високи образувания, наречени купесто-дъждовни облаци.
Източник: Wired
