В Сингапур беше представен необичаен прототип на център за обработка на данни.

Основната му разлика от традиционните сървърни помещения е, че информацията тук се обработва не от силициеви чипове, а от живи човешки неврони.

Инсталацията представлява стелаж с 20 биологични изчислителни модула CL1

Това е първият в света комерсиален биокомпютър, който може да бъде програмиран с обикновен код. Всеки модул съдържа около 800 000 лабораторно отгледани клетки от човешки мозък.

Учените определят разработката като първия в света сървърен шкаф с напълно интегрирана биологична система.

Докато в обикновените центрове за данни работят процесори и системи за въздушно охлаждане, тук вместо силиций се използва така нареченият „мокър хардуер“. Това са живи неврони, отгледани от стволови клетки.

Те са свързани с електрониката чрез микроелектродни матрици, по които електрическите сигнали се движат двупосочно: от клетките към цифровите системи и обратно.

Според учените тази технология има двоен ефект

От една страна, тя може да се окаже значително по-енергийно ефективна от традиционните компютри. От друга, позволява изучаването на механизмите на учене и адаптация директно в техния биологичен източник – самите неврони.

Биоизчисленията могат да консумират в пъти по-малко електроенергия от стандартните цифрови системи. Това е особено важно на фона на нарастващото търсене на енергия от центровете за данни.

По данни на Международната агенция по енергетика, през 2025 г. това търсене се е увеличило със 17%.

Разработчиците виждат потенциал в допълването на традиционния изкуствен интелект в области, където данните са оскъдни.

Живите невронни системи са способни да се обучават с ограничена информация и да се адаптират към промени.

Сред възможните сценарии за приложение са откриването на нови лекарства, хуманоидната роботика, киберсигурността и системите за разкриване на измами.

Технологията може да подпомогне изследването на неврологични заболявания и да ускори разработването на медикаменти за тях.