През 2017 г. сондата Касини прелетя покрай Сатурн, приключвайки славна изследователска мисия продължила почти две десетилетия.
Но дори този финален акт се оказа невероятно полезен за учените, някои от които сега са използвали данните от финалната трансмисия на апарата Касини, за да направят забележително откритие по отношение на Сатурн: вътрешността на газовия гигант може да е течна, „подобна на мед“.
Първо, ето какво знаехме за Сатурн още преди смъртоносното гмуркане на Касини към повърхността на планетата.
Газовият гигант има солидно метално ядро, заобиколено от слой скалист материал. То от своя страна е заобиколено от слой течен метален водород, обвит от слой течен водород. Над всичко това има слой газове с мощни ветрове, познати като струйни потоци (jet streams), които се въртят в атмосферата на Сатурн.
Когато Касини се гмурна към Сатурн, измери гравитационното поле на планетата. Използвайки тези измервания учените определиха, че струйните потоци спират на около 8500 км вътре в планетата, но никой не знаеше защо точно на такава дълбочина потоците спират.
Сега в ново изследване, публикувано в журнала Physical Review Fluids, международен екип изследователи детайлизира теоретичен модел на Сатурн, който според учените може да даде отговор.
„Дълбоко в Сатурн, където налягането е голямо, газът се превръща в течност, която провежда електричество и е по-силно повлияна от магнитното поле на планетата,“ казва в прессъобщението Навид Константино.
„Електропроводима, подвижна течност ще огъне или ще изкриви магнитното поле. Показахме, че изкривяването на магнитното поле прави течността по-вискозна, като мед.“
Според учените този вискозитет е причината струйните потоци да не могат да достигнат по-надълбоко в Сатурн. Те са окуражени от досегашните резултати на изследванията и планират по-нататъшнти проверки, за да тестват теорията си.
„Мистериите за това, какво се случва вътре в Сатурн и други газови гиганти в Слънчевата система сега започват бавно да се разкриват,“ казва Константино. „Нашите открития дават обещаващ начин за интрпретиране на данните от планетарни мисии и предлагат по-добро разбиране на планетите в нашата Слънчева система и отвъд нея.“
Източник Futurism.com.
