Нови радиолокационни снимки на Венера сочат стотици загадъчни обекти, чиито тъмни петна се открояват на фона на светлата повърхност. Учените се надяват, че откритието ще върне интереса към съседката на Земята.
Алън Трейман от американския Lunar and Planetary Institute и Елис Харингтон от канадския Simon Fraser University са провели повторен анализ на радиолокационните изследвания на Венера.
Новите данни добавили загадка към венерианската повърхност, която е невъзможно да се разгледа дори от орбитата на планетата.
Повърхността на Венера не се вижда в оптичния диапазон поради гъстите облаци. Затова единственият начин за изучаване на цялата планета остават радиолокационните снимки.
За последен път безпилотна сонда с радар е летяла към Венера преди 20 години – това е космическият апарат Magellan. Една от главните загадки на снимките от Magellan станала поредица от петна на най-високите планини на Венера.
На различна височина на Венера радиовълните се отразяват различно от повърхността – светлите зони отгоре отразяват радиовълните по-добре и изглеждат по-светли на снимките. На свой ред тъмните участъци сочат поглъщане на радиовълните.
Като цяло на Венера се наблюдава тенденция на постепенен ръст на яркостта в радиолокационния диапазон според повишаването на височината. Но на някои места по върховете на планините и платата има тъмни петна, които не се вместват в общата картина.
За жалост в продължение на десетилетия загадката на тъмните петна така и не била разгадана, тъй като учените разполагат само със снимките с ниска резолюция, направени от Magellan.
Радарният алтиметър на стария апарат снимал ивици 15х23 км с резолюция 75 м на пиксел. Сега учените са получили от д-р Робърт Херик от университета на Аляска нови данни, получени в резултат на обработката на радарните снимки от Magellan със съвременни аналитични алгоритми. С тяхна помощ е съставена нова и по-точна стереокарта на региона Odva Regio на венерианската повърхност.
Трейман и Харисън съпоставили старите и новите данни и потвърдили тенденцията „колкото по-високо, толкова по-светло“. Така на височина 2400 м повърхността на Венера по-добре поглъща радиолокационните лъчи и изглежда по-тъмна на снимките, а на височина 4500 м тя е почти бяла.
В същото време на височина 4700 м се появяват странни черни петна, и то не няколко, както на оригиналните снимки от Magellan, а няколкостотин.
Учените още не знаят що за петна са това. Преди няколко години се появи хипотеза, че това са фероелектрични съединения – кристални материали, в които при определена температура възниква спонтанна поляризация.
Теоретично учените могат да проверят тази хипотеза лабораторно – опитвайки се да открият материал със сходни отразяващи свойства.
Но не е толкова просто да се възпроизведат венерианските киселинни дъждове, налягането 90 пъти над земното и температурата от 500 градуса по Целзий. В резултат Венера продължава да пази своите тайни.
„Никой не знае как се обясняват тъмните петна на венерианската повърхност – казва Харингтън. – Надяваме се, че тази тайна ще стимулира интереса към Венера.“
