Звездите, подобни на нашето Слънце, вибрират като музикални инструменти с постоянна и предвидима честота. Физиците изучават тези колебания, за да научават повече за вътрешното устройство на звездите и да откриват обикалящи ги планети.
Но звездното трептене може да се използва и за засичането на гравитационни вълни – скритите изкривявания, които Айнщайн предрича с общата теория на относителността. Ускоряващите се масивни обекти, като например двойна звезда система или чифт черни дупки в сливащи се галактики би трябвало да създават вълни в пространство-времето около тях – като тези от камък, хвърлен във вода. Няколко детектора търсят подобни вълни, все още безуспешно.
Въпреки това може да не ни се наложи да чакаме за експериментално доказателство. Според Илидио Лопес (Ilídio Lopes) от Лисабонския университет в Португалия и Джоузеф Силк (Joseph Silk) от университета „Джон Хопкинс“ в Мериленд прескачания в трептенето на дадена звезда сигнализират, че небесното тяло е било ударено от гравитационна вълна.
Звездна симфония
„Представете си всички звезди като музикални инструменти в оркестър“, предлага Саавик Форд (Saavik Ford) от Обществения университет в Манхатън. Всяко потрепване на даден инструмент създава леко бръмчене. „Естествената турбуленция на звездите причинява такива потрепвания през цялото време“, добавя Форд.
Ако звездите са един оркестър, гравитационната вълна е камертон – излъчва само в една честота. „Ако сте достатъчно близо до един от инструментите, и честотата, в която той излъчва, съвпада с естествената честота на близкия инструмент, то това ще възбуди честотата. Ще чуете камертона и ще чуете виолите“, обяснява Форд. Ако една от честотите изведнъж стане по-висока, това е знак, че току-що е минала гравитационна вълна.
Лопес смята, че идеалният детектор за гравитационни вълни е тройна звездна система – две бели джуджета, орбитиращи около огромен червен гигант. Белите джуджета биха излъчвали гравитационни вълни, които биха карали червения гигант да трепери като камбана.
Улавянето на тези вълни би изисквало комбинация от синхронизиране и късмет, но вероятно следващото поколение телескопи ще са способни да засичат подобни колебания. Лопес смята също, че тези трептения в звездите ще ни позволят да тестваме общата относителност по начин, по който конвенционалното засичане на гравитационни вълни не може.
„Ако успеем да развием такава технология, което ще означава, че ще наблюдаваме звезди с невероятна прецизност, може би ще видим прогресиране на вълни в Космоса. Но това няма да стане лесно със стандартни инструменти“, завършва той.
