На пръв поглед формата, забелязана на повърхността на Марс, изглежда като оптическа илюзия. Може да мине за пеперуда, замръзнала в камък, или дори за втренчено око. Някои хора виждат в нея и орехова ядка.

Фигурата има две неравни крила и заоблен център, разположени върху прашен участък от планетата.

Тя се откроява, защото Марс обикновено следва по-прости правила, когато става въпрос за белези от сблъсъци.

Тази необичайна форма не е създадена от живот, а от сблъсък.

Космическа скала се е ударила в планетата под малък ъгъл, плъзгайки се по повърхността, вместо да се забие директно в нея.

Този удар под остър ъгъл е изхвърлил материал предимно в две посоки, а не навсякъде наоколо.

Резултатът е това, което учените наричат „кратер пеперуда“.

Рядък кратер на Марс

Повечето ударни кратери изглеждат спретнати и кръгли. Този обаче не е такъв.

Основната му яма се простира на около 19 километра от изток на запад и на приблизително 14.5 километра от север на юг.

Два издигнати ръкава от отломки се разпростират в долната лява и горната дясна част. Това са така наречените „крила“. Те са неравни, груби и зле очертани, което допринася за странния вид на формацията.

Част от отломките изглеждат по-гладки от очакваното. Те са заоблени, почти омекотени. Тази текстура предполага, че материалът се е смесил с вода или лед, скрити под повърхността.

Топлината от удара вероятно е разтопила за кратко този лед, превръщайки твърдата земя в „течен“ материал.

Този вид поток се наблюдава често на Марс и подсказва, че замръзналата вода е по-разпространена под повърхността, отколкото изглежда.

Марсианският кратер, видян от орбита

Кратерът се намира в регион, наречен Idaeus Fossae, част от северните низини на Марс. Изображенията са от Mars Express – космически апарат, управляван от Европейската космическа агенция.

Ново видео, създадено от екипа на Mars Express HRSC, позволява на зрителите бавно да обиколят кратера отгоре, показвайки в детайли крилата и околния терен.

Друг кратер пеперуда се намира далеч на юг, в местност, известна като Hesperia Planum. Наблюдението на подобни форми в различни региони помага на изследователите да потвърдят, че те се дължат на ъгъла на удара, а не на местни особености на терена.

Признаци за древен вулканизъм на Марс

Кратерът пеперуда привлича вниманието, но и заобикалящата го земя има своя собствена история. Голяма част от района е равна, което прави група от стръмни хълмове с плоски върхове да се открояват от едната страна на пейзажа.

Тези образувания, наречени „меса“ (от исп. mesa – маса, трапеза), са остатъци. По-меката почва около тях е ерозирала с времето, оставяйки след себе си по-здрава скала.

Тъмни слоеве очертават ръбовете на тези меси. На Земята скали като тези често съдържат магнезий и желязо и се образуват по време на вулканична дейност.

Марс показва същия модел. Лава и пепел вероятно са се натрупали тук преди много време, след което са били погребани и по-късно разкрити, когато вятърът и времето са отнесли по-слабия материал.

Изстиващата лава е оформила Марс

На терена се наблюдават и дълги, нагънати образувания, известни като „бръчковидни хребети“. Те се формират, когато лавата тече, охлажда се и се свива. При свиването повърхността се изкривява и набръчква.

Тези хребети действат като пръстови отпечатъци на древно вулканично движение, запечатани в кората на планетата. Вулканичната дейност е оформила голяма част от Марс, включително и този регион. Днес земята изглежда спокойна, но повърхността разказва различна история.

Напукан пейзаж на Марс

Idaeus Fossae носи името си от широка система от долини, разположена само на няколко километра западно от кратера. Една долина пресича ясно пейзажа, докато по-малки хребети и канали са разпръснати из района.

Наблизо се издига остра скала с височина около 2 километра, която бележи ръба на платото Tempe Terra. Долините и хребетите придават на района напукан вид, оформен от напрежение, срутвания и дълги периоди на ерозия.

Заедно те рамкират кратера пеперуда в пейзаж, който се е разчупвал и утаявал в продължение на милиони години.

Mars Express обикаля около планетата от 2003 г. насам.

За повече от две десетилетия апаратът е картографирал Марс в цвят и в три измерения, улавяйки детайли, които промениха начина, по който учените възприемат планетата.

Сцени като този кратер с форма на пеперуда показват, че дори един безжизнен свят все още може да ни изненада, ако знаем къде да гледаме.