Видяха пръстен на Айнщайн през гравитационна леща (ВИДЕО)

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ALMA (NRAO/ESO/NAOJ)
Антония Михайлова

Екип астрономи, работещ с масива телескопи ALMA в чилийската пустиня Атакама, запечата образа на далечна галактика.

На снимката звездната система представлява горящ пръстен – тази необичайна конфигурация на излизащата от галактиката светлина е придадена от гравитационна леща.

Структурата на снимката изглежда именно така (макар че всъщност има друга форма) поради рядко изравняване на две масивни галактики и се явява нагледен пример за гравитационно микролинзиране – явление, описано от общата теория на относителността на Айнщайн.

Гравитационното линзиране се наблюдава, когато масивна галактика или галактичен куп пречупва светлината, изпускана от по-отдалечени обекти. Такова изравняване на купове от небесни тела позволява на учените допълнително да увеличат образите на далечни звезди и галактики, използвайки този ефект в качеството на природен телескоп.

И все пак образите на обектите, чиято светлина е преминала през гравитационна леща, се проявяват в малко изкривен вид за земния наблюдател. В случая новото изследване на галактиката SDP.81 и нейната леща се оказали изравнени по толкова рядък начин, че светлината от далечния обект се представила пред астрономите във вид на почти идеален пръстен.

Първоначално SDP.81 била открита от космическия телескоп „Хершел“. Учените установили, че тази галактика се отличава с активно звездообразуване и е разположена на 12 млрд. светлинни години от Земята, тоест тя се е формирала, когато възрастта на Вселената е била само 15% от днешната (13,8 млрд. г.). А галактиката, изпълняваща ролята на гравитационна леща, се намира на 4 млрд. светлинни години от Земята.

„Гравитационното линзиране се използва в астрономията за изучаване на много далечни обекти от младата Вселена, тъй като този ефект позволява да се види много повече, отколкото с обикновените наземни телескопи и космическите обсерватории.

Благодарение на телескопите ALMA и необичайното изравняване на космическите обекти учените сега могат да възстановят истинския образ на далечната галактика“, разказва водещият автор на изследването Катрин Влахакис (Catherine Vlahakis), постоянен научен сътрудник на обсерваторията ALMA.

Съвместна снимка на телескопите „Хъбъл“ и ALMA.
© ALMA (NRAO/ESO/NAOJ)

Новите снимки на галактиката SDP.81 са направени през октомври 2014 година в рамките на тестването на възможностите на новите телескопи с висока разделителна способност. Повишената яснота на космическите снимки се осигурява от максимално отдалечени една от друга радиоантени – почти на 15 км.

Максималната резолюция на снимките на обекта SDP.81 от 23 ъглови милисекунди е постигната с наблюдението на ярката светлина, излъчвана от космическия прах в далечната галактика. Тези изображения ще помогнат да се определи структурата на звездната система.

Снимки с по-малка резолюция са позволили също да се установят слаби молекулярни подписи на въглероден оксид и вода, тоест предоставили са друга важна информация за SDP.81.

Както разказват от обсерваторията, тази галактика се явява един от петте обекта, избрани за наблюдение по време на тестовете на новите възможности на радиотелескопите. Учените изследват също така диска HL Tau, звездата Мира и квазара 3C138.

Научният документ за пръстена на Айнщайн ще бъде публикуван в изданието Astrophysical Journal Letters.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори