Викингите от Гренландия се борили с ледникови периоди

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© C. K. Madsen
Антония Михайлова

Влошаването на климата не е било пряка причина за изчезването на скандинавското население на острова, а самото изчезване не е било толкова внезапно, както се смяташе по-рано.

В средата на XIII столетие викингите, които се заселили в Гренландия, са преживели не по-малко от десет сурови и студени зими и лета. В тези години загинала значителна част от добитъка, принадлежащ на скандинавците, пише ScienceNordic.

Те също не могли да се отправят на плаване, за да получат продоволствие от родната за тях Европа, тъй като на острова нямало достатъчно дървесина за построяването на товарни кораби. Така че, когато скандинавските търговци не отплавали към Гренландия, жителите на острова останали сами със своите проблеми.

Но климатът не успял да „победи“ скандинавците, напротив, те живели при лоши природни условия в продължение на 200 години – целия период, който изследователите по-късно наричат Малък ледников период. Такъв е изводът на докторската дисертация на Кристиан Кох Мадсен (Christian Koch Madsen) от Датския национален музей.

Бързото изчезване на гренландските викинги на северните територии винаги е било загадка, казва професорът по археология от Единбургския университет Андрю Дагмор (Andrew Dugmore). Според него новата работа дава добра представа за това, което действително се е случило с викингите в Гренландия.

„Благодарение на това изследване сега разбираме, че скандинавците са умеели добре да използват околната среда и да се приспособяват“, отбелязва Андрю Дагмор. Според него дисертацията на Кристиан Кох Мадсен е научен пробив.

Авторът на новото изследване отбелязва, че изчезването на викингите не е било толкова бързо, както се смятало. Десет години изключително студени зими са били само началото на Малкия ледников период. И гренландските скандинавци са оцелели в суровите природни условия доста дълго.

Мадсен смята, че предишните оценки на числеността на викингите, живеещи в Гренландия, са силно завишени. Опирайки се на подробно изследване на ландшафта, изследователят стигнал до извода, че броят на викингите, едновременно живеещи на острова, не е превишавал 2500. Освен това населението е било силно разпръснато из острова. Преди числеността на викингите се оценяваше на 6000 души.

Докторът казва, че митът за консервативните викинги, които не знаели значението на думата „приспособяване“, е грешен. Например малките „ферми“ на скандинавците в действителност са били ключови в сезонната експлоатация на ландшафта.

Когато климатичните условия са станали лоши, скандинавците постепенно са напускали отдалечените стопанства. Този процес демонстрира централизация на властта и ресурсите. Централизацията е била контрамярка, отговор на влошаването на климата, дори ако този отговор не е бил умишлен.

В средата на XIII век, когато климатът започнал да показва зъби, обществото сякаш се свило. Дотогава скандинавците били разпръснали своите ресурси на обширни територии. Но последните ставали все по-безплодни и все по-негодни за животновъдство. В резултат малките стопанства, отдалечени едно от друго, били изоставени, а викингите започнали да живеят в големи селища.

Резултат от централизацията станало увеличението на неравенството между богатите и бедните. Господствало неутрално стопанство, обмен на продукти и работна сила. Когато селскостопанската продукция станала по-малко, големите стопанства започнали да използват работната сила на бившите собственици на малките ферми. Последните получавали по-малко продукти. Неравенството станало причина за крехкостта на новото общество.

Тъй като климатът станал по-суров, а селското стопанство носело все по-малко плодове, скандинавците започнали повече да зависят от морето. Предишни изследвания сочат, че до 80% от менюто на „късните“ викинги на Гренландия са били тюлени. От „фермери“ скандинавците се превърнали в ловци.

Много е вероятно някои млади викинги да са търсили възможност да се качат на борда на редките търговски кораби, пътуващи към Исландия или Норвегия.

С какво е завършила историята на викингите от Гренландия, още не е ясно. Централизираното и значително оредяло общество може да се е разрушило от само себе си. Но причината за изчезването на викингите може да е станал и колапсът на търговията с Европа, и сблъсъците с инуити.

Във всеки случай сега е ясно, че викингите на Гренландия са живели в лоши климатични условия много по-дълго, отколкото се смяташе по-рано. Доскоро на влошаването на климата се придаваше прекалено голямо значение, сега можем да изместим акцента от този фактор, заключава Кристиан Кох Мадсен.

Категории на статиите:
Синя луна

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори