Прието е да се смята, че разговаряйки по телефона зад волана, ние рискуваме живота си и този на другите участници в движението. А може ли да се говори сериозно, че понякога разговорите по телефона на шофьорското място са дори полезни?
От всички правила за движението по пътищата това вероятно се нарушава най-често. Според доклад, публикуван наскоро, повече от половината водачи в САЩ признават, че макар и рядко, ползват мобилния телефон по време на движение, независимо от забраните.
Какво знаем за свързаните с това рискове? Може би ново поколение автомобили, осигуряващи постоянна връзка с външния свят, ще направи по-безопасни разговорите по време на движение.
По-малко внимание на пътя?
Откакто са се появили мобилните телефони, хората са започнали да звънят от автомобилите. Появата на смартфоните само укрепило това желание у нас. Стюарт Бирел от Уорикската промишлена група (Уорикски университет, Ковънтри, Великобритания) коментира:
„Това рядко се случва, обикновено повечето нововъведения отначало се внедряват от производителите, а след това ги усвояват хората. А в този случай шофьорите поискаха да използват смартфони в колите и автопроизводителите се съобразиха с тях.“
Вероятно производителите не е трябвало да правят това. Според една от оценките 6% от всички катастрофи по пътищата на САЩ се случват заради това, че водачите се разсейват с мобилните телефони. Това са приблизително 12 000 сериозни травми и 2600 смъртни случая годишно.
Възможното решение е автомобилът сам да може да предотврати катастрофата, ако водачът се е разсеял.
Сега някои коли позволяват на шофьора да обръща по-малко внимание на пътя, а например на телефона си – повече.
Адаптивният круиз-контрол използва радар за автоматична промяна на скоростта на автомобила в съответствие със скоростта на колата отпред.
Системите за задържане в платното обещават да поемат контрола върху себе си. Те получават обратна връзка от камери, наблюдаващи пътя, и осигуряват безопасно движение в избраната лента.
Системите за избягване на сблъсък предсказват опасни ситуации с помощта на камери и лазерни далекомери, помагайки да се предотвратят сериозни катастрофи.
Риск има. Но се случват и други ситуации
Разбира се, не всички са във възторг от тези устройства. „Изглежда, производителите напразно се опитват да решат проблема с помощта на високите технологии. Просто хората следва отговорно да се отнасят към шофирането. Необходимо е изцяло да се съсредоточиш в пътя – това е морален дълг на водача“, казва Греъм Хоул от университета на Съсекс в Брайтън.
Има множество доказателства, че използването на мобилния телефон увеличава риска от катастрофи независимо дали водачът го държи в ръка, или го включва в аудиосистемата на автомобила. Някои изследвания сочат, че всеки разговор по телефона увеличава риска от ПТП четири пъти.
Впрочем има учени, които смятат иначе. Преди година например социолозите стигнали до извода, че разговорът по телефона не повишава риска от катастрофи, ако това се случва късно вечер, когато движението не е натоварено.
Друго изследване, проведено миналата година, дало още по-неочаквани резултати. Изводите гласят, че ако водачът е уморен, то телефонният разговор може дори да снижи опасността.
„Скучно е дълго да се седи зад волана. Да си представим такава картина: нощ, вие сте уморени, насрещни коли се виждат рядко. Има шанс напълно да загубите концентрация и да изключите – отбелязва Стюарт Бирел. – В това време нашето възприятие не е натоварено; ако ви дадат втора задача, качеството на шофиране може да се повиши. Макар не всяка задача да е подходяща.“
Безспорно има ситуации, когато не бива да се разговаря по телефона зад волана. Например оживено кръстовище или пешеходна пътека около училище изискват пълно съсредоточаване. Но изследвания показват, че в други, не толкова сложни ситуации, шофирането заема от 50 до 70% от нашето внимание. Получава се, че в това време можем да насочим свободните си ресурси към нещо друго.
В своето изследване Бирел стига до аналогичен извод. Наскоро той участвал в разработката на приложение за смартфони, наречено FootLITE. Освен останалото, то предупреждава водача, когато той излиза от пътното платно или прекалено се приближава към колата отпред.
При тестване на приложението на смартфон, инсталиран на арматурното табло, Бирел открил, че водачите гледали екрана около 4% от времето. Те обръщали внимание на пътя и огледалата толкова внимание, колкото и водачите, които не използвали приложението.
Възможно е подсъзнателно да се обръщаме към допълнителното устройство само когато то е относително безопасно.
Позвъняването – причина за катастрофа
Лошото е, че телефонът може да отклони вниманието на водача в неподходящ момент. Пол Грийн от Мичиганския университет в Ан Арбър е изучил статистиката на ПТП-та, публикувана от Националното управление на полицията на Япония.
Данните показват, че 45% от катастрофите, свързани с използването на телефон, стават при постъпване на входящо повикване. Грийн смята, че хората са склонни да се отвличат от изпълнението на текущата задача, опитвайки се да отговорят на телефонното позвъняване – включително и от следенето на пътя.
Ако превключването на вниманието става в критичен момент, изискващ пълно съсредоточаване, възниква риск от катастрофа.
Според Грийн вероятно именно затова разговорите с пътниците са по-малко рисковани, отколкото да се говори по телефона. Пътниците се намират в същата пътна ситуация и могат да прекъснат разговора, ако почувстват, че обстановката изисква вниманието на шофьора.
Диспечер натоварване
Въз основа на тези данни можем да си представим автомобилно устройство, което би могло да помогне на водача да остане във връзка, без да повиши риска от катастрофа – нещо като диспечер натоварване.
Такова устройство ще действа като виртуален пътник, интегрирайки цялата информация с датчици – скорост на автомобила, неговото положение в пътната мрежа, времето от денонощието, като решава дали трябва да отвлича водача с допълнителна информация, включително телефонно позвъняване.
Прост вариант на такъв уред вече е вграден в някои автомобили. Например компанията Volvo е представила система, която блокира позвъняванията по време на завой или смяна на платното на движение. Според това, как автомобилите стават част от така наречените интернет вещи, ползвайки данни от околния свят и един от друг, диспечерите натоварване могат да се научат все по-добре да определят моментите, когато шофьорът не бива да се разсейва.
Бирел смята, че връзката с другите автомобили може да дава на колите информация за задръстване напред, а връзката с пътни датчици да предупреждава, че на светофара сега ще светне червено. И в двете ситуации диспечерът натоварване може да изключи повикванията. „Добре е, когато информацията се използва за получаване на по-пълна представа за обстановката“, казва ученият.
По-добре с автобус
Но информацията, получавана от други коли на пътя, може да се използва различно. У производителя може да се появят съблазни да стигне още по-далече по въпроса за автоматизацията и да сведе до минимум натоварването на водача.
И Бирел, и Хоул смятат това за нецелесъобразно. „Тъй като доста хора не шофират много добре, изглежда по-разумно да ги разтоварим максимално, автоматизирайки задачата за шофиране – разсъждава Хоул. – Но ще изминат още много години, преди колите да се научат да обработват визуална информация наравно с човека.“
Според Хоул, докато изцяло автономните автомобили не са влезли в серийно производство, водачите трябва да носят отговорност за своите действия на пътя. А значи ще им се наложи да свикват с колите, които си общуват взаимно на пътя, изяснявайки може ли шофьорът да си поговори по телефона.
Хоул добавя: „Ако не сте готови да следите пътя, качвайте се на автобуса.“
