Вместо подземно царство – океан в недрата на Плутон

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Плутон, сравнен с Австралия. © Reddit
Антония Михайлова

Откакто човечеството стигна до Плутон, откритията от далечната бивша планета не спират да ни поднасят изненади и да правят този леден свят още по-загадъчен и интересен.

Сред една от последните новини е, че под повърхността на планетата джудже може да има течен океан. Неговото съществуване се вижда в проявления на геоложка активност на Плутон – това е мнението на Бил Макинън от екипа на „Нови хоризонти“.

„Все още не можем точно да изчислим масата на Плутон, но някои косвени данни сочат, че той не е толкова плътен, колкото очаквахме. Това ни кара да подозираме и аз подчертавам, че това е само хипотеза, че под повърхността на Плутон може да се крие течен океан“, казва ученият.

Засега сондата „Нови хоризонти“ е предала едва 5% от данните, събрани по време на прелитането през системата на Плутон, затова учените все още нямат аргументи за или против тази теория. Както обяснява Алън Стърн – научени ръководител на мисията, сондата е преминала в „бавна“ фаза на предаване на данни, включително и геоложка информация, която ще помогне в изясняването на този въпрос.

Защо Плутон е червен?

Сондата „Нови хоризонти“ е предала данни от атмосферните инструменти, които разказали на учените, че в атмосферата на Плутон съществува своеобразна мъгла от въглеводороди и че над неговата повърхност вали постоянен „дъжд“, който оцветява повърхността му в червен цвят, казва Майкъл Самърс, един от участниците в програмата.

© NASA/APL/SwRI

© NASA/APL/SwRI

„Слънчевите лъчи, попадащи в атмосферата на Плутон, разлагат молекулите метан, които се съдържат в нея. Както показаха нашите инструменти, те се превръщат в друг тип вещество – етилен и други ненаситени въглеводороди. С времето те се натрупват до някакво критично ниво и се превръщат в своеобразна мъгла“, разказва ученият.

Според Самърс тази мъгла постепенно сляга но повърхността на Плутон, което може да се сравни с ръмящ дъжд, и тук тези молекули се „бомбардират“ от слънчевите лъчи и се превръщат в други въглеводороди, които оцветяват повърхността на планетата джудже в червено.

Ледените реки

Откритият на повърхността на Плутон „Ктулху“ е помогнал на учените да изяснят, че на повърхността на планетата джудже текат своеобразни „ледени реки“ от азотен лед, заливащи кратерите и другите неравности от релефа, казва Бил Макинън.

© NASA/JHUAPL/SWRI

© NASA/JHUAPL/SWRI

„Новите снимки ни помогнаха да се вгледаме в отделни региони на равнината Спутник и частично да разберем какво се случва там. Открихме, че на границата между младите светли и старите топли региони на тази равнина съществуват своеобразни потоци от лед, подобни на тези, които съществуват в Гренландия и други полярни региони на планетата“, отбелязва ученият.

Най-ярък пример за подобна форма на геоложка активност е открита недалече от планината Норгей, в тъмната област, кръстена „Ктулху“ от екипа на „Нови хоризонти“. Тук ледовете буквално са започнали да „заливат“ кратерите, което свидетелства, че този процес протича буквално сега.

Северно от подземното божество е разположена трета планинска верига, открита от „Нови хоризонти“. Тя била наречена в чест на новозеландския алпинист Едмънд Хилари, и шерпа Тензинг Норей, първи покорили Еверест.

Харон почти 100% е лишен от атмосфера

Сондата „Нови хоризонти“ е предала на Земята данни от инструмента ALICE, които са потвърдили, че Харон практически изцяло е лишен от атмосфера или изобщо не притежава такава, отбелязва Алън Стърн.

© NASA/JHUAPL/SWRI

© NASA/JHUAPL/SWRI

„Когато Харон закри Слънцето от „Нови хоризонти“, успяхме да проследим как светлината му „зашива“ ръб около спътника на Плутон и да изясним има ли атмосфера на него. Както подозирахме, Харон няма атмосфера или тя е много разредена и невисока“, казва астрономът.

В противовес на това сондата е открила нещо необичайно в атмосферата на Плутон – снимка от обратната му страна показва, че в атмосферата му има мъгла от неопределени въглеводороди, отразяваща светлината и създаваща своеобразен „ореол“ около Плутон.

© NASA/JHUAPL/SWRI

© NASA/JHUAPL/SWRI

Друга неочакваност е, че масата на атмосферата на Плутон, както показва сравняването на данните от „Нови хоризонти“ и земните телескопи за последните няколко години, е спаднала почти двойно. Засега учените не знаят къде изчезва газът и как се връща той в предишното си състояние.

На 14 юли в 14:49 часа тази година сондата „Нови хоризонти“ влезе в историята като първия апарат, сътворен от човек, достигнал системата на Плутон и преминал на рекордно близко разстояние от неговата повърхност – 12 500 км.

По време на сближаването сондата е наблюдавала Плутон с всичките си седем инструмента. Очаква се, че тя е провела 150 измервания. В това време тя прекъсна връзка със Земята, за да обърне цялото си „внимание“ на изучаването на системата на Плутон.

По материали на РИА Новости

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори