Дебатът дали Плутон е планета джудже, или пълноправна планета, продължава да бушува с пълна сила.

През август 2006 г. астрономите от Международния астрономически съюз (МАС) гласуваха демократично за прекласифицирането на Плутон като планета джудже.

Близо 20 години по-късно, с натрупаните нови знания за планетарните системи, не е ли време да преразгледаме това противоречиво решение?

Още преди гласуването на МАС в астрономическата общност е имало гласове, които са настоявали деветте свята в нашата Слънчева система да станат осем, а статутът на Плутон да бъде отнет.

През 2000 г. Нийл Деграс Тайсън дори стигна дотам, че премахва Плутон от експозицията на планетите в планетариума „Хейдън“ в Ню Йорк.

Съмненията относно статута на Плутон обаче се зараждат още по-рано

Още през 90-те години на миналия век, с откриването на далечни обекти в пояса на Кайпер отвъд Нептун, които имат орбити, сходни с тази на Плутон.

Всичко достига своята кулминация през юли 2005 г. с откриването на Ерида – тяло с размерите на Плутон, но още по-отдалечено от Слънцето.

Дали Ерида е десетата планета? Ако не е, тогава как можехме да продължим да наричаме Плутон планета?

Година по-късно въпросът е обсъден на среща на МАС. Астрономи от цял свят се събират, за да дискутират различни научни казуси.

Представени са множество предложения и контрапредложения, някои от които дори увеличават броя на признатите планети до 14.

В крайна сметка обаче Плутон е „понижен“ до планета джудже

Има и учени, които се противопоставят на решението, като Алън Стърн, главен изследовател на мисията „Нови хоризонти“ до Плутон.

Неговият космически апарат е изстрелян през 2005 г. на пътешествие към планета, но пристига до планета джудже през 2015 г.

Някои твърдят, че Плутон все още е вид планета, просто по-малка.

Този аргумент обаче се подкопава от факта, че МАС присвоява на Плутон номер на малка планета – 134340, който обикновено се запазва за астероиди.

Появявят се и националистически аргументи от САЩ. Според тях Плутон трябва да остане планета, защото е открит от американския астроном Клайд Томбо в обсерваторията „Лоуел“ в Аризона през 1930 г. А когато „Нови хоризонти“ достига Плутон, той разкрива не незначително тяло, а сложен и динамичен свят.

Вече близо две десетилетия Плутон остава планета джудже

Но на годишнината от съдбоносното гласуване на МАС, не е ли време да преразгледаме това решение? Пол Бърн, планетарен астроном от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, определено смята така.

„Да, Плутон е планета“, казва той пред Space.com.

И не само Плутон, но и другите планети джуджета: Церера, Ерида, Макемаке и Хаумея. Да не говорим за обекти като Седна и Кваоар, които са планети джуджета по всички показатели, освен по официално наименование.

Един от аргументите през 2006 г. беше, че моделите за формирането на Слънчевата система предвиждат, че може да има стотици обекти като Плутон и Ерида, които остават неоткрити в Разсеяния диск и облака на Оорт. Огромен, неизследван регион, който може да се простира на разстояние до една светлинна година от Слънцето.

„Един от проблемите, които хората повдигнаха, беше как децата ще запомнят имената на 200 планети? Но вижте колко покемони има, чиито имена децата знаят. Ако в крайна сметка в Слънчевата система има 200 планети, какво от това?“, пита експертът.

И все пак – начинът, по който категоризираме небесните обекти, трябва да се основава на някаква научна логика.

През 2006 г. МАС предложи план от три точки за това какво прави едно тяло планета

Първо, планетата трябва да е в хидростатично равновесие. Това означава, че гравитацията ѝ я е оформила в сферична форма. Освен това вътрешността ѝ трябва да е диференцирана, като по-тежките елементи са потънали към ядрото.

Второ, тя трябва да е в орбита около Слънцето. Така една луна не е планета, защото не обикаля около Слънцето, а около планета (въпреки че Бърн отбелязва, че ако зависеше от него, той би нарекъл и големите луни планети).

Строго погледнато, дефиницията на Международния астрономически съюз (МАС) изключва екзопланетите, тъй като те не обикалят около нашето Слънце. Здравият разум обаче подсказва, че това не е проблем, защото те обикалят около собствена звезда.

Но какво да кажем за планетите-самотници, които се скитат сами из междузвездното пространство? Астрономите откриват все повече такива свободно носещи се светове.

Може да се твърди, че повечето от тях са се формирали в орбита около звезда, преди да бъдат изхвърлени, така че е приемливо да ги наричаме планети.

Някои от тях обаче изглежда са се образували директно от колапса на газов облак, без изобщо да са имали родителска звезда. Такива обекти остават извън обхвата на дефиницията на МАС.

Най-острите критики предизвиква третата точка от определението. Според нея, за да бъде планета, един обект трябва да е „разчистил съседството си“. С други думи, той трябва да доминира гравитационно в региона около своята орбита, помитайки всички други тела.

Плутон не отговаря на това условие, тъй като орбитата му се пресича с тази на Нептун и е заобиколен от други обекти от пояса на Кайпер.

Но тогава не трябва ли и Нептун да бъде лишен от статута си на планета, след като Плутон навлиза в неговата орбитална зона?

А какво да кажем за съществуването на близкоземни астероиди? Означава ли тяхното присъствие, че Земята не е планета, защото все още не ги е „разчистила“?

Изглежда, че в тази част от дефиницията има известна неяснота, вероятно резултат от прибързаното гласуване преди близо 20 години, пише Кейт Купър в Space.com.

Какъвто и да е случаят, ако Плутон отново ще бъде планета, той трябва да го заслужи от научна гледна точка.

Носталгията, националната гордост или улесняването на децата в запомнянето на имената на планетите не са достатъчни причини за отмяна на първоначалното решение на МАС.

Може би правилният път е да се преразгледа терминът „планета джудже“ и да се намери по-подходяща категория.

А ако няма начин да се създаде категоризация на тези обекти, която да е едновременно последователна и удовлетворяваща за всички, то може би е време да спрем да се тревожим толкова по този въпрос.

В крайна сметка, както и да решим да го наричаме, Плутон винаги ще си бъде Плутон.