Веднъж, обяснявайки теорията на относителността, Айнщайн казва: „Подръжте ръката си една минута на гореща плоча и тази минута ще ви се стори безкрайна. А един час, прекаран с мила девойка, ще ви се стори минута.“
Или пък точно по темата за офис ежедневието: „Времето е илюзия. А обедното време – още по-голяма.“ (Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия“).
Но шегите са си шеги, а къде е истината? Добре ли разбираме изобщо що е то време? На вашето внимание – 7 невероятни факта.
Някога една година на Земята траела 486 дни
Това е било преди около 800 милиона години, преди зараждането на древния живот, в епохата на най-голямото вледеняване на Земята. Стотици милиони години по-късно, вече в епохата на динозаврите, годината се съкратила до 370 дни. Сега, както знаем, тя трае 365 дни.
Какво се случва? Ами това, че Земята се върти все по-бавно, тъй като „спирачка“ ѝ действа лунната гравитация. В резултат дните стават по-дълги (с около 1,7 милисекунди за едно хилядолетие), а годината – по-къса.
Моментът „сега“ всъщност не съществува
Това е наша измислица, за да си облекчим възприятието за време. Същият Айнщайн казва: „За нас, убедените физици, разликата между минало, настояще и бъдеще е не повече от илюзия, макар и доста натрапчива.“ 
А ето и илюстрация, за да стане ясно.
Луната, която ние виждаме „сега“, всъщност е изображение на Луната, каквато е била тя преди 11/4 секунди (за толкова време светлината от Луната достига Земята). Слънцето го виждаме такова, каквото е било преди 81/2 минути. А най-близката до Слънцето звездна система Алфа Центавър се вижда от Земята остаряла с 4,3 години!
Времето за всички не е еднакво
Първо, то се изкривява от гравитацията: колкото по-близо е обектът до гравитационния източник (например до центъра на Земята), толкова по-бавно тече времето. Така на най-високия връх Еверест една година е с 15 микросекунди по-къса, отколкото на морското равнище.
Второ, времето зависи от движението на обекта в пространството. Като пример винаги се дава така нареченият парадокс на близнаците: ако единият от братята се отправи в космическо пътешествие, а другият остане на Земята, то за „пътешественика“ времето ще тече по-бавно, отколкото за останалия, а това значи, че първият ще старее по-бавно. Този ефект точно сега проверяват братята астронавти Марк и Скот Кели. 
Вярно е, че в техния случай разликата не се хвърля на очи. Но си представете, ако ставаше дума за космически кораби със скоростта на светлината: пътешествието до Сириус и обратно за вас би продължило само 2 години и половина, но когато се върнете, ще откриете, че всичките ви роднини на Земята са остарели със 17 години.
Човечеството успява да изживее само 0,16 космически секунди
Да, да, точно така – по вселенски мерки 70–80 години излитат дори не за секунда, а за стотни от секундата. Но нека това не ви разстройва: по същите мерки цялата история на човечеството, чак до наши дни, просто се вмества едва… в час и половина.
Защо именно така? Астрофизикът и популяризатор на науката Карл Сейгън е успял да „свие“ цялата история на Вселената до една условна календарна година, за да може всеки човек да разбере с какви темпове е протичало развитието.
Ако просто се каже, че Вселената се е зародила преди 13,8 милиарда години, а човечеството – преди 2,8 милиона години, то така или иначе не можем да си представим тези гигантски срокове; за нас и 100 години са цяла вечност. 
Ето само няколко „дати“ от този календар.
Големият взрив, поставил началото на Вселената – 1 януари.
Възникването на Земята – 25 септември.
Появата на първите бактерии и водорасли – 9 октомври.
Появата на еукариотите (живи организми, чиито клетки съдържат ядро) – 15 ноември.
Развитието на кислородна атмосфера на Земята – 1 декември.
Първите насекоми и земноводни – 21-22 декември.
Първите дървета – 23 декември.
Първите динозаври – 24 декември.
Първите бозайници – 26 декември.
Първите птици – 27 декември.
Измирането на динозаврите – 28 декември.
Първите примати – 29 декември.
Първите хора – 31 декември.
Обърнете внимание: според „космическия календар“ на Сейгън динозаврите са живели на Земята само „4 дни“, а в реалността това са били 160 милиона години!
По-нататък става още по-интересно: времето на човечеството се измерва вече не с дни, а със секунди. И така… 31 декември…
Първите хора са се появили в около 22:30
Повсеместното разпространяване на каменните оръдия – 23:00
Първите градове и цивилизации – 23:59:35
Бронзовият век – 23:59:53
Железният век – 23:59:54
Рождество Христово (началото на нашата ера) – 23:59:56
Епохата на Възраждането в Европа и епохата на великите открития по цял свят – 23:59:59
Повсеместното развитие на науката и технологиите, усвояването на Космоса и цялата наша съвременност – първата секунда на Новата година.
Вероятно сега ще ви бъде много по-лесно да осъзнаете, че…
Най-древният наблюдаван обект във Вселената е на 13 милиарда години
Това практически е връстница на Вселената – най-древната и най-далечната галактика от Земята от всички известни на човечеството. z8 GND 5296 е открита през 2013 година в съзвездие Голяма мечка. А това значи, че чак сега, след 13 милиарда години, нейната светлина най-накрая е достигнала Земята!
Такава сме я видели ние в действителност: 
А такава са я изобразили художниците от НАСА и Европейската космическа агенция. 
А сега си спомнете втората точка: излиза, че днес ние виждаме най-древното минало! И по-конкретно имаме възможност да надникнем в така наречените тъмни векове на Вселената, когато още не са съществували ни звезди, ни други източници на ярко лъчение, а е имало само гъста мъгла от водородни и хелиеви атоми.
Около галактиката z8 GND 5296 се виждат остатъци от тази мъгла, която е започнала да се разсейва от светлините на първите звезди и квазари.
Какво да кажем за най-древния земен артефакт?
Кристал от циркон на възраст 4,4 милиарда години
(Изображението е увеличено многократно) 
Той е извлечен от земната кора в Австралия и е един от първите твърди обекти на нашата планета, когато тя е престанала да бъде огнено кълбо, покрито с океани от магма.
И напоследък още един любопитен факт:
Всички ние сме във властта на илюзията време
Има множество ситуации, когато нашето възприятие за време се изкривява. Времето може да се забави, да се ускори, да спре, а и изобщо да върви „с д… то напред“. Ето някои разпространени илюзии.
Капа-ефект: когато възприятието за време се изкривява от разстоянието. Например, ако няколко фенера са разположени на различно разстояние един от друг и се включват през еднакви интервали от време, то ще изглежда, че фенерите, разположени по-близо един до друг, се включват „по-бързо“, отколкото тези, разстоянието между които е по-голямо.
Или друг пример. Ако две различни дистанции се преодолеят за равно време, то тази, която е била по-дълга, ще ви се стори по-дълга от по-късата. Логично?
Хроностазис – усещане за застинало време. Това се случва, когато вашият мозък се сблъсква с принципно нови явления или задачи и за секунда сякаш се „бетонира“.
Куриозен ефект – илюзия за забавяне на времето, когато на фона на привични и познати неща изведнъж забележите или чуете нещо необичайно. В такива случаи вашият мозък обработва нова информация малко по-дълго и в резултат ви се струва, че времето се е забавило. Например скок с парашут или бънджи ще ви се стори по-продължителен, отколкото е в действителност. 
Разбира се, този ефект отчасти обяснява защо с възрастта времето лети все по-бързо и бързо. Колкото по-стари ставаме, толкова повече неща са ни познати и толкова по-трудно е нещо да ни учуди.
Впрочем не сте ли забелязали, че първите дни от отпуска, докато още не сте се осъзнали, по усещане продължават по-дълго от останалата част на почивката?
