Все пак с каква скорост се разширява Вселената или отново за константата на Хъбъл

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

галактика
Ненадмината красота. Пред вас е визитната картичка на "Хъбъл" - изображение на спиралната галактика NGC 1300. То поразява с най-дребни детайли - тук се виждат и нежносини млади звезди, и завитите в спирали ръкави от космически прах. Тук-там проблясват по-далечни галактики. "Такава картина завладява - замислено казва Левай. - Мнозина тя пленява завинаги." © NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team STScI/AURA)
Ивайло Красимиров

Може да се окаже, че има фундаментални недостатъци в нашето разбиране за Вселената.

Проблемът изникна, когато учените се опитаха да изчислят и измерят стойността, наречена константа на Хъбъл, която показва колко бързо се разширява Вселената.

Стойността е изчислена за първи път от астронома Едуин Хъбъл през 20-те години на миналия век. Но оттогава астрономите, които наблюдават и измерват разширяването на Вселената, достигат до различни стойности за константата на Хъбъл и никой не се съгласява с другия.

Несъответствието поставя под съмнение не само представата за това колко стара е Вселената, но и способността да бъде разбрана фундаментално физиката, която управлява поведението на Вселената.

„Естествено, възникват въпроси относно това дали несъответствието идва от някаква характеристика заради която астрономите все още не разбират звездите, които измерват или просто космологичният модел на Вселената с който боравят е непълен,“ казва астрономът от Чикагския университет Уенди Фрийдман в съобщение на НАСА.

Фрийдман е отговорна за последното измерване на константата на Хъбъл, която тя изчислява, използвайки различен вид космически обекти в сравнение с предишни експерименти.

Екипът й измерва яркостта на червените звезди гиганти в далечни галактики. Тъй като тези звезди достигат приблизително еднакъв размер и яркост, разстоянието им от Земята може да се изчисли по-лесно в сравнение с някои други звезди.

Работата на Фрийдман, която скоро ще бъде публикувана от The Astrophysical Journal, установява, че Вселената се разраства със скорост от 69,8 километра в секунда на мегапарсек, според съобщението на НАСА.

Това е по-бавна скорост на експанзия, отколкото е изчислено в друго скорошно проучване, фокусирано върху различен вид звезди, но е по-бърза отколкото изчислената скорост в друго проучване, което измерва остатъка от светлината от Големия взрив, наречен космически микровълнов фон.

Първоначално Фрийдман се надява, че изследването й ще послужи като арбитър между двете други проучвания – но вместо това тя добави още една възможна стойност за константата на Хъбъл за размисъл на астрономите.

„Константата на Хъбъл е космологичен параметър, който определя абсолютния мащаб, размера и възрастта на Вселената; той е един от най-преките начини, по който можем да определим как се развива Вселената“, казва Фрийдман в съобщението за медиите.

„Разминаването, което видяхме преди, не е изчезнало, но това ново доказателство подсказва, че все още не знаем дали има непосредствена и убедителна причина да смятаме, че има нещо фундаментално погрешно в настоящия ни модел и разбиране на Вселената.“

По-нататъшното усложняване на проблема идва от статистическия анализ потвърдил и двете предишни проучвания, според статия на New Scientist, публикувана миналата седмица, преди да бъде обявено изследването на Фриидман. Според статистическият анализ има шанс само от едно на 3.5 милиона, техните открития да са получени просто като случайност.

В средата на следващото десетилетие НАСА се надява да пусне в орбита телескопа с широко-обхватно инфрачервено изследване, след което учените ще могат по-точно да измерват разстоянието до различни небесни обекти, според съобщението за медиите.

Когато това се случи, има вероятност астрономите да успеят да съгласуват различните стойности на константата на Хъбъл.

„Константата на Хъбъл е най-големият проблем в космологията, до който сме се докоснали точно сега, и се надяваме, че тази пукнатина в нашето разбиране ще ни доведат до някои още по-тежки въпроси, като тъмната енергия и тъмната материя“, казва астрономът от университета Дюк, Даниел Сколнич, пред изданието New Scientist.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори