Голям взрив може и да не е имало – така смятат авторите на нов модел на Вселената, публикуван в изданието Physics Letters B.
Един от главните проблеми в историята на Вселената – т.нар. сингулярност преди Големия взрив, може да бъде решен, твърдят учените.
От общата теория на относителността следва, че известният ни свят води началото си преди около 13,8 млрд. години. Прогърмял Големият взрив и материята, която формира днес галактиките, звездите и планетите, е започнала да се разлита във всички посоки и продължава да се разлита и до днес.
Проблемът на теорията на Големия взрив е в това, че тя не обяснява какво е било преди Големия взрив и защо е настъпил той.
Преди Големия взрив цялата Вселена била свита в точка – толкова малка и плътна, че в нея не действали никакви закони на физиката. Това състояние се нарича сингулярност. Да се изчисли какво е било по време на нея, а още повече – преди нея, се смята за невъзможно.
Решение на проблема със сингулярността са предложили Ахмед Фараг Али от Египет и канадецът Саурия Дас. Те добавили неизползвани досега квантови поправки към общата теория на относителността на Айнщайн.
Учените приложили разработките на физика теоретик Дейвид Бом, който през 50-те години изучавал замяната на класическите геодезически линии (кратки разстояния между пунктове върху сферична повърхност) с квантови траектории. Преди Големия взрив класическите геодезически линии се пресичат в точки на сингулярност, докато при квантовите траектории такива пресичания не възникват.
Такива поправки съдържат вселена в крайни размери, а това значи, че го правят безкрайно във времето.
Новата теория описва света, изпълнен с квантова течност, която може да се състои от гравитони (хипотетични частици без маса, осигуряващи гравитационните взаимодействия). Също квантовите поправки на теорията лишават Вселената от тъмна енергия (която, както се смята днес, заема три четвърти от Вселената) и добре се съгласуват с космологичната константа и плътността на Вселената.
