НАСА изстреля своя най-нов космически телескоп, поемайки най-голямата си мисия досега за изучаване на Вселената в много по-голям мащаб.

Проектът на стойност около 4 милиарда долара, наречен „Нанси Грейс Роман“, ще позволи на учените да получат панорамни гледки към Космоса и да разберат по-добре природата на мощните сили, известни като тъмна енергия и тъмна материя.

„Роман“ ще промени начина, по който гледаме на Вселената. Той ще открие десетки хиляди, може би дори 100 000 нови екзопланети.

Като се замислим, през 1990 г., когато изстреляхме „Хъбъл“, дори не знаехме, че съществуват екзопланети, така че вижте колко далеч сме стигнали.

Сега знаем за 6000, а в края на мисията на „Роман“ те може да достигнат 100 000.Какво добавя „Роман“ към вече съществуващите телескопи?

Вече разполагаме с телескопите „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, но „Роман“ допълва тази флотилия по уникален начин.

Трябва да мислим за него като за разузнавач – мощен широкоъгълен обектив

Огледалото му е със същия диаметър като на „Хъбъл“, но е 100 пъти по-прецизно. В комбинация със скоростта му, това му позволява да изследва Вселената 1000 пъти по-бързо от „Хъбъл“.

Именно тази способност ще му позволи да идентифицира огромен брой космически обекти, от които досега сме виждали само малка част.

Очаква се телескопът да изпраща около 1,5 терабайта данни на ден.

С този огромен обем информация учените се надяват да разгадаят мистерията на тъмната материя и тъмната енергия, които съставляват около 95% от Вселената, но за които знаем твърде малко.

Тъмна материя срещу тъмна енергия

Каква е разликата между двете? Тъмната материя може да се оприличи на невидимото „скеле“, което държи Вселената цяла.

Начинът, по който планетите се въртят една около друга, и цялостната структура на Космоса предполагат съществуването на гравитационна сила, която наричаме тъмна материя – своеобразното „лепило“ на Вселената.

Тъмната енергия, от друга страна, е мистериозна сила, която кара Вселената не само да се разширява, но и да ускорява това разширение.

И в двата случая говорим за невидими явления, чиято същност остава загадка за астрономите. Надеждата е, че данните от „Роман“ ще ги доближат до отговорите.

Как телескопът ще изучава нещо невидимо?

Въпреки че тези сили са невидими, телескопът може да изучава ефектите им. Например, той ще наблюдава как светлината се изкривява от гравитацията – явление, известно като гравитационна леща. Това е подобно на изучаването на дърво чрез неговата сянка.

Анализирайки изкривяването на светлината, учените могат да получат представа за силата на гравитационното привличане.

Що се отнася до тъмната енергия, тя е толкова голяма загадка, че никой не знае какво точно да очаква. Именно в това се крие красотата на науката – насочваш мощен инструмент към Космоса и можеш да си сигурен, че ще откриеш неща, които дори не си си представял.

Наследството на Нанси Грейс Роман

Телескопът носи името на Нанси Грейс Роман, която се присъединява към НАСА през 1959 г. Тя е първият астроном и първата жена на ръководна позиция в агенцията.

Роман е смятана за „майката на Хъбъл“ и на всички останали космически астрономически инструменти на НАСА.

Затова е напълно заслужено тя да има своя собствена платформа.

Нейният телескоп ще бъде този, който ще подава информация към „Джеймс Уеб“, „Хъбъл“ и рентгеновата обсерватория „Чандра“, всеки от които работи в различни дължини на вълната, допълвайки се взаимно в изследването на Космоса.

Научната общност е развълнувана от бъдещите възможности за съвместна работа между различните космически телескопи.

Когато новият телескоп „Роман“ открие интригуващ обект, данните ще бъдат предадени на други обсерватории за по-задълбочен анализ.

Например, информацията може да бъде изпратена към телескопа „Уеб“ за детайлно наблюдение или към „Чандра“ за изследване в рентгеновия спектър.

Космическият телескоп „Хъбъл“ също може да бъде включен, за да проучи обекта в ултравиолетовия диапазон.

Именно комбинацията от данни от тези мощни инструменти дава на астрономите цялостна картина и буди огромен ентусиазъм в научните среди.