Втори междузвезден пътешественик пристигна в Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Омуамуа напуска слънчевата система.
Ивайло Красимиров

Когато Оумуамуа (Oumuamua) премина през Слънчевата система през 2017 г., никой не можеше да разбере откъде идва обектът. Сега обаче, астрономите смятат, че са разбрали как Комета 2I / Борисов е стигнала дотук.

Генадий Борисов, астроном-аматьор, работещ със собствен телескоп в Крим, за пръв път забеляза междузвездната комета на 30 август. Находката му направи обекта вторият междузвезден посетител, открит след като продълговатия Оумуамуа проблясна през слънчевия ни квартал през 2017 г.

Сега, в нов документ, екип от полски изследователи е изчислил пътя, по който тази нова комета – известна като Комета 2I / Борисов – преминава, за да пристигне в гравитационното поле на нашето Слънце. Междузвездният обект този път идва от двоична система от звезди, червени джуджета, намиращи се на разстояние 13,15 светлинни години, известна като Крюгер 60.

Когато анализирали пътя на Комета Борисов през космоса, учените откриват, че преди 1 милион години обектът е преминал само на 5,7 светлинни години от центъра на Крюгер 60, движейки се с 3.43 километра в секунда, пишат изследователите.

В човешки план това е бързо – сравнете го с максималната скорост например на X-43A Scramjet, един от най-бързите самолети, създадени някога на Земята. Но X-43A Scramjet не може да преодолее гравитацията на слънцето, за да избяга от слънчевата ни система. И изследователите установили, че ако кометата наистина се движи толкова бавно на разстояние не повече от 6 светлинни години от Крюгер 60, вероятно не е просто минаваща. Това вероятно е звездната система, от която идва, казаха те.

В някакъв момент от далечното минало Комета Борисов е оживила орбитата на тези звезди по начина, по който комети го правят в Слънчевата система.

Йе Куанджи, астроном и експерт по комети от Университета в Мериленд, казва за Live Science, че доказателствата, привързващи Комета 2I / Борисов към Крюгер 60, са доста убедителни въз основа на наличните данни досега.

„Ако имате междузвездна комета и искате да знаете откъде е дошла, тогава трябва да проверите две неща“, казва той. „Първо, дали тази комета се намира на малко разстояние от планетарна система? Защото, ако идва от там, тогава нейната траектория трябва да се пресича с местоположението на тази система“.

Въпреки че разстояние от 5,7 светлинни години между новата комета и Крюгер може да изглежда по-голямо от „малка пропаст“ – та това е близо 357 000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето – в космически план то е достатъчно близо, за да се брои като „малко“ за тези видове изчисления, казва той.

„Второ, кометите обикновено се изхвърлят от планетарната система поради гравитационните взаимодействия с основните планети в тази система.“ добавя Йе.

В нашата Слънчева система това може да изглежда като Юпитер да прихване комета, която лети към Слънцето, да я привлече за малко в частична орбита и след това да я изхвърли към междузвездното пространство.

„Тази скорост на изхвърляне на кометата има ограничения“, казва Йе. „Не може да бъде безкрайна, защото планетите имат определена маса, а масата им определя колко силно могат да изхвърлят комета в космоса.

„Юпитер е доста масивен“, добави той, „но не можете да имате планета, която е 100 пъти по-масивна от Юпитер, защото тогава това би било звезда.“

„Този праг на маса определя горната граница на скоростите на комети, избягали от звездни системи“, казва Йе. Авторите на този документ показаха, че Комета 2I / Борисов попада в рамките на минималната скорост и разстояние от Крюгер 60, за да предполагат, че той е възникнал там – като се предполага, че техните изчисления за неговата траектория са правилни.

Изучаването на междузвездни комети е вълнуващо, защото предлага рядката възможност за изучаване на далечни слънчеви системи, като се използват прецизните инструменти, с които учените разполагат, когато изследват нашите собствени, обяснява Йе.

Астрономите могат да разгледат Комета 2I / Борисов, използвайки телескопи, които могат да разкрият детайли от повърхността на кометата. Те могат да разберат дали тя се държи като кометите в Слънчевата система или прави нещо необичайно, подобно на Оумуамуа. Това е цяла категория изследвания, която обикновено не е възможна при отдалечени слънчеви системи, където малки обекти само се появяват – ако изобщо са видими, като слаби, обезцветени сенки на слънцата им.

“Това изследване, казва Йe, означава, че всичко, което научим за Комета Борисов, може да бъде урок и за Крюгер 60, близката звездна система, в която не са открити екзопланети.

„ Оумуамуа, като че ли, идва от общата посока на ярката звезда Вега, но според лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, изследователите не вярват, че това е мястото на произход на обекта, а по-скоро той вероятно е произлязъл от новоизградена, скоро формирана звездна система (въпреки че изследователите не са сигурни коя). Това би направило Комета Борисов първият междузвезден обект, проследен някога до домашната му система, ако тези резултати се потвърдят.

Авторите на статията посочват, че тези резултати все още не трябва да се считат за окончателни. Астрономите все още събират повече данни за пътя на Комета 2I / Борисов през космоса и допълнителните данни могат да разкрият, че първоначалната траектория е грешна и че кометата е дошла от някъде другаде.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори