Вулкани погубили маите и римляните и довели до чумата
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Климатолози анализирали колебанията на климата на Земята за времето на съществуване на човешката цивилизация и стигнали до извода, е в последните 2500 години главна причина за ръста и резките спадания на температурите са били изригванията на вулкани. Това твърдят учените в статия, публикувана в сп. Nature.
„Използвайки новите природно-климатични „летописи“, ние успяхме да установим, че мощните изригвания на вулкани в тропическите и умерените ширини са били главна движеща сила в тези климатични флуктуации, които са се случили в последните 2500 години. Поради тях Земята е преживяла множество екстремно студени ленти сезони“, разказва Майкъл Сигъл (Michael Sigl) от Института по изучаване на пустините в Рено (САЩ).
Сигъл и колегите му стигнали до този извод, като изучили повторно образци от ледове, формирали се през последните няколко хилядолетия на територията на Гренландия и Антарктида. В техните ледове, заедно с молекулите вода, се съдържа голямо количество растителен прах, капки атмосферни аерозоли и частички вулканична пепел, които могат да разкажат за миналото на Земята.
В предишните години климатолозите вече са се опитвали да използват тези ледове за оценка на влиянието на вулканите върху климата на планетата, но всички подобни изследвания завършвали неуспешно поради неправилната методика на датиране на слоевете в ледените „стълбове“ от северната или южната полярна област.
Но както твърдят авторите на статията, научният прогрес не стои на едно място и сега те имат възможност точно да изчислят възрастта на слоевете лед, опирайки се на добре известни и точно датирани изригвания на Слънцето в древността и епизоди на „бомбардировка“ на Земята от мощни космически лъчи, и анализ на изотопния и химичния състав на ледовете.
Използвайки новите данни за възрастта на слоевете лед, екипът на Сигъл съпоставил времето на изригване на вулканите в последните няколко хиляди години с това, как се променяли летните, зимните и средногодишните температури за тази епоха, обръщайки внимание на всички аномални климатични епизоди, които се споменават в хрониките на Древен Китай, Вавилон, страните от Европа и Азия.
Както се оказало, 15 от 16 аномално студени лета, които се случили по време на Късната античност и Ранното средновековие, са се случили непосредствено след мощни изригвания на вулкани. При това силата на климатичните аномалии пряко зависела от това, доколко мащабна е била вулканичната активност – например четирите най-студени лета в този период били свързани с най-мощните изригвания от Античността и Средновековието.
Което е интересно, климатичните трансформации, породени от тези събития, изключително разнообразно влияели на живота на хората. Например серия изригвания и студени лета през 500-те години от нашата ера може да са били причина за началото на прочутата епидемия от Юстинианова чума във Византия, а малко по-ранната вулканична активност да е провокирала знаменитото Преселение на народите и гибелта на Западната Римска империя. По-късните изригвания пък може да са предизвикали суша и да са погубили цивилизацията на маите.
Както смятат Сигъл и колегите му, събраните от тях данни и методики за наблюдение ще помогнат на климатолозите по-добре да прогнозират как вулканите влияят на живота на човечеството през XXI век и да разберат как тяхната активност може да забави глобалното затопляне.
