„Черната смърт” и Юстиниановата чума били предизвикани от една бактерия

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Museum of London
Антония Михайлова

Европейската средновековна „черна смърт“ и Юстиниановата чума от времената на Късната античност са били предизвикани от два родствени щама на една и съща бактерия – Yersinia pestis.

За това свидетелства „възкресена“ ДНК на възбудителя на античната епидемия, твърдят генетици в статия, публикувана в сп. Lancet Infectious Diseases.

Човечеството е преживяло няколко мащабни епидемии с подобни симптоми, които се описват като „чума“. Първата от тях станала така наречената Юстинианова чума, избухнала във Византия и в Средиземноморието в средата на VI век и отнела живота на повече от 100 милиона души.

Друг подобен епизод била средновековната „черна смърт“, унищожила около една трета от жителите на Европа в средата на XIV век.

Наскоро учените възстановиха генома на средновековната чумна бактерия Yersinia pestis, но „личността“ на възбудителя на Юстиниановата чума оставала неизвестна. Тази празнина е запълнена от Хендрик Пойнър от университета Макмастър в Канада и колегите му, извлекли фрагменти от генома на бактерията от зъбите на жертви на атничната чума, погребани на територията на Бавария преди около 1500 години.

Като използвал нови методи на палеогенетиката, екипът на Пойнър успял да възстанови пълния геном на тази бактерия и да го сравни с ДНК на средновековната чумна бактерия и съвременни щамове на Yersinia pestis. Оказало се, че Юстиниановата чума също била предизвикана от Yersinia pestis, но тази версия на бактерията е измряла.

Въпреки мнението на много други епидемиолози античната Yersinia pestis се е зародила не в Африка, където са били първите огнища на чумата според сведенията на византийските хроники, а в Китай, както и в средновековния ѝ „братовчед“. Според Пойнър и колегите му съдбата на „черната смърт“ е била различна – тя не е измряла, както смятат много генетици, а се е „върнала“ обратно в Китай заедно с бълхите и плъховете, където станала причина за епидемия през 1855 г.

Засега не е ясно какво прави средновековната и античната версия на Yersinia pestis толкова смъртоносни. Авторите на статията планират да открият отговора в следващите си изследвания, отбелязва РИА Новости.

Категории на статиите:
Синя луна

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори