Вулкани „преобърнали“ оста на Марс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Didier Florentz
Антония Михайлова

Появата на вулканичното плато Тарсис, където е разположена най-високата планина в Слънчевата система – вулканът Олимп, – е довела до това, че оста на Марс буквално се е изместила с 20-25 градуса преди около 3,5 милиарда години, а неговата кора и мантия са започнали да се въртят около ядрото, твърдят планетолози в статия, публикувана в сп. Nature.

Днес Марс е наклонен на 25 градуса спрямо своята орбита, което приблизително съответства на наклона на оста на въртене на Земята. За разлика от нашата планета, чиято ос на въртене се смята за стабилна, учените са на мнение, че ъгълът на наклона на оста на Марс доста често се е променял в миналото под действието на неговите спътници – Фобос и Деймос.

Подобни „преобръщания“ на оста могат да обяснят защо на повърхността на Червената планета има сравнително пресни следи от потоци вода, които не могат да съществуват в текущите условия.

Франсоа Костар (Francois Costard) от университета Париж-Сакле в Орсе (Франция) и неговите колеги са открили, че подобни изменения може да са предизвикани от геоложки процеси в недрата на самия Марс в далечното минало, като изучили структурата на релефа на Червената планета и се опитали да възстановят нейния облик в миналото.

Както разказва Костар, най-голямата геоложка структура на Марс е платото Тарсис с диаметър около пет хиляди километра. Недалеч от това плато, в южната половина на Марс, е разположена мрежа от корита на реки, които някога са се вливали в океан, покривал северното полукълбо на планетата.

Учените обърнали внимание на това, че преди 3–3,5 млрд. години тези реки трябва да са текли по много странен начин – сякаш са игнорирали съществуването на Тарсис. Това навело учените на мисълта, че Тарсис и неговите вулкани може да са се формирали, след като реките на Марс са пресъхнали.

Появата на толкова голяма структура, чиято маса е само 70 пъти по-малка от тази на Луната, трябва кардинално да е трансформирала топографията на Марс и да е предизвикала мащабни изменения в неговия облик, като изцяло е скрила от нас начина, по който е изглеждала Червената планета в миналото.

Костар и колегите му се опитали да „реставрират“ облика на древния Марс, като „отстранят“ Тарсис от точно виртуално копие на планетата, а след това да получат съвременната картина, като я добавят обратно.оста на МарсПодобно „тераформиране“ довело до драматични последствия – оказва се, че оста на Марс трябва да се е изместила с 20–25 градуса след появата на Тарсис, в резултат на което бившият екватор и тропиците на Червената планета са били изместени в южното полукълбо, а нейните полюси са се „преместили“ в умерените региони. По-точно всъщност се е изместила не оста на планетата, а нейните кора и мантия, които буквално са се „превъртели“ около ядрото на Марс под тежката „гърбица“ на Тарсис.

Подобно преобръщане на оста обяснява едновременно няколко загадки на Марс – защо запасите от вода са концентрирани не на полюсите, а в умерените пояси в южното и северното полукълбо; защо всички марсиански реки са разположени в тясна ивица в „тропиците“ на южното полукълбо и защо Тарсис е разположен на екватора.

Освен това откритието се явява поредният аргумент в полза на „вулканичния“ произход на реките и потенциалните океани на Марс – вероятно те са възникнали по време на раждането на Тарсис, при първото изригване на неговите вулкани, и са изчезнали малко преди активността на вулканите да утихне преди „преобръщането“ на оста.

РИА Новости

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори