Исландският вулкан, изхвърлил през май 2011 година 20-километров стълб пепел, може да е подарил на изследователите още едно средство за прогнозиране на наближаващи изригвания.
Час преди изригването на вулкана Гримсвотън GPS датчикът, поставен на неговия склон, фиксирал, че земята се движи. Данните, незабавно предадени на вулканолозите, разказали не само за неизбежността на изригването, но и за неговите вероятни мащаби, за което съобщават геофизикът Сигрън Хрейнсдотир и колегиге му от Исландския университет.
Знанието за това, че изригването всеки момент ще настъпи, ще помогне на службите да се подготвят за катаклизъма – да затворят пътищата, да евакуират близките населени места. А информацията каква височина ще достигне изхвърлената пепел ще подскаже на авиокомпаниите трябва ли да пренасочват рейсовете и да затварят летища.
Изригването на Гримсвотън през 2011 година е било най-голямото вулканично събитие в Исландия почти за сто години. Заради него в някои части на Великобритания самолетите не се издигнали във въздуха. А година преди това авиокомпаниите загубили милиони евро заради друг исландски безобразник – Ейяфятлайокутъл.
Гримсвотън е най-големият активен днес вулкан в Исландия, но е трудно да бъде следен, тъй като се крие под огромен леден щит. Екипът на Хрейнсдотир поставил GPS станция на една от малкото скални пукнатини, която не замръзва поради геотермалната топлина. Преди изригването датчикът регистрирал движение на земята на повече от половин метър.
С уравнения, описващи физическите характеристики на подземната магмена камера, учените преобразували GPS показателите в данните за измененията на налягането в камерата, които на свой ред са тясно свързани с височината на пепелната струя.
„Налейте вода в топка и я стиснете – височината на водната струя ще корелира със силата на стискането – пояснява Хрейнсдотир. – Това е много просто, но досега не можехме да го демонстрираме с вулканите.“
Сеизмичните уреди са способни да регистрират предстоящия катаклизъм, тъй като непосредствено преди него настъпват бързи и силни земетресения. Но само GPS данните могат да посочат мащабите на бъдещата стихия.
Получените изводи са особено ценни за мониторинга на вулканите на труднодостъпни места – например на Алеутските острови. Сега пилотите, пресичащи северната част на Тихия океан, са принудени да разчитат на уебкамери, за да не попаднат в облак пепел.
Проблемът е само в това да се постави необходимото GPS оборудване. Геофизикът Пол Сийгъл от Станфордския университет (САЩ) пояснява, че в дадения случай се изискват станции от особен тип, които са по-скъпи от обикновените. Освен това предстои да се регулира предаването на данните в реално време, което също не е лесно, особено в условията на сегашната криза – много вулканологични постове в последно време са били лишени от финансиране.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.
