Учен от университета „Едит Коуан“ в Австралия е открил нови доказателства за наличието на минерали, които обикновено се образуват в присъствието на течна вода.

Паоло де Соуза е направил повторен анализ на данни, събрани от марсохода „Спирит“

Стигнал е до заключението, че в миналото на Марс е имало много повече вода, отколкото се предполагаше досега.

Марсоходът „Спирит“ е работил в кратера Гусев, където е изследвал почвата, праха и скалите с помощта на своя мьосбауеров спектрометър.

Де Соуза е събрал и систематизирал отново данните, натрупани в продължение на няколко години, за да създаде детайлен профил на желязосъдържащите минерали в марсианската почва.

Основният му интерес е бил насочен към хематита и променения магнетит. Минерали, които се формират при контакт на скалите с вода.

Следи от хематит са открити в обикновена почва от 32 различни, недокоснати участъка в кратера.

Въпреки че количеството във всяка отделна проба е било малко, обединяването на данните разкрива, че минералът е разпространен в целия изследван район.

„Едно от най-важните открития беше наличието на кристален хематит в обикновената марсианска почва. Широкото разпространение на този минерал показва не само присъствието на вода. То предполага, че значителни части от Марс някога може да са били покрити с нея“, коментира Де Соуза.

Прах, съдържащ подобни минерали, не се среща само в кратера Гусев, убеден е още експертът

Сходни прахови слоеве са открити и в други райони на Червената планета.

Този прах вероятно се е натрупвал в продължение на милиони години. Вятърът, температурните промени и прашните бури са разрушавали скалите и са пренасяли частиците по повърхността на планетата.

Следващата цел на Де Соуза е да приложи същия метод за анализ на данните от марсохода „Опъртюнити“, събрани от равнината Меридиани.

Той смята, че бъдещите мисии до Марс биха имали голяма полза от използването на спектрометри за дългосрочни наблюдения на почвата.

Колкото повече измервания се направят в различни райони, толкова по-точно ще може да се възстанови картата на водното разпространение на древния Марс.