Ядки, мъх и гъби в менюто на неандерталците от преди 48 000 години

Учени откриха, че неандерталците живели на територията на днешна Белгия са се хранили с месо от носорози и различни гъби. Сред любимите лакомства на неандерталците обитавали територията на днешна Испания пък са били кедровите ядки и горския мъх. Това са заключенията от изследване на генетичния материал свален от плаката на неандерталски зъби.

Новите открития показват, че неандерталците са се хранели доста разнообразно и в храната им дори е имало природни антибиотици и растения действащи  обезболяващо. Неандерталците не са приемали храната просто за да си набавят калории или защото им харесва на вкус, казва палеомикробиологът Аманда Хенри от университета в Лайден, Холандия. Остатъците от плаката по техните зъби показват, че те са се възползвали от лечебните качества на редица растения и бактерии.

При формирането си денталната плака или калкулуса, често захваща и остатъци от храна. Това е позволило на Лаура Уайрич от университета Аделаида в Австралия, да стигне до изводи за храната на неандерталците. Тя и екипът й са изследвали вкаменелости от пещери в Белгия, Испания и Италия, сред които и челюсти и зъби на неандерталци. В плаката от зъбите намерени в пещерата Спай в Белгия, е била открита ДНК от носорози и муфлони, доста близка до тази на съвременните видове обитаващи планетата.

Това показва, че  в диетата на неандерталците живели по тези места преди 36 хиляди години е имало месо от носорози и диви кози. Наред с това, учените са открили в зъбната плака на неандерталците и ДНК на ядлива гъба, Coprinopsis cinerea, съобщава списание Нейчър.

Тези открития се подкрепят и от по-ранни изследвания на кости от космати носорози и други едри животни в пещерата Спай.

Горна челюст на неандерталец, открита в Ел Сидрон, Испания

За разлика от намерените челюсти в Белгия, по зъбната плака на тези, открити в пещерата Ел Сидрон в Испания, които са на възраст 48 000 години, не е открита ДНК от едри животни. За сметка на това е открит генетичен материал от кедрови ядки, горски мъх и няколко вида гъби.  Разликата според учените идва от това, че преди 48 000 години този район в Испания е бил покрит с гъсти гори, докато територията на откритието в Белгия преди 36 000 години е била степ, без гори и дървета.

Тези нови открития заедно с редица по-ранни изследвания показват, че храната на неандерталците е била доста разнообразна и различна в различните обиталища, като е включвала месо и растителни храни. Не всяка храна може да се запази в калкулуса на зъбите, затова учените предупреждават, че вероятно храната на неандерталците е била още по-разнообразна.

Две от находките в зъбната плака на челюсти намерени в пещерата Ел Сидрон в Испания са много интересни. Открити са следи от ДНК на топола, която съдържа салицилова киселина, природно обезболяващо, която е в основата на днешния аспирин. Наред с това са открити и следи от пеницилиновата бактерия, често откривана в плесени. Това дава основание на учените да предполагат, че неандерталците са използвали тези продукти за да лекуват болка и възпаления в устната си кухина и зъбите.

Откритието за самолечение при неандерталците не е ново. През 2012 г. в зъби от челюст, отново открита в пещерата Ел Сидрон, са намерени следи от бял равнец и лайка, лечебни растения използвани и днес. И двете са горчиви и неандерталците едва ли са ги консумирали заради добрия им вкус. Тези растения нямат и хранителна стойност и не носят калории и енергия за този, който ги изяде. Очевидно са имали друга, най-вероятно лечебна стойност за неандерталците живели преди 48 000 години.