Как решаваме да продължим ли мимолетното, случайно запознанство, или да забравим за този човек? Да почнем ли да градим повече или по-малко дълбоки отношения след мимолетния флирт! Ако живеехме в XIX век, щяхме да кажем, че нещата опират до сърдечен каприз. Но сега, след всички постижения на неврофизиологията и психологията, не върви да обвиняваме сърцето – вече знаем, че навсякъде, дори в любовните дела, контролният пакет акции се държи от мозъка.
Изследователи от Медицинското училище в Маунт Синай, САЩ, решили да изяснят как работи мозъкът ни в момент да речем на романтичен избор. Входа на експерименти доброволци разглеждали няколко снимки на потенциални партньори, които трябвало да се оценят от 1 до 4 – в зависимост от тяхната привлекателност. Едновременно се провеждало сканиране на мозъка, за да се установи кои зони в него са по-активни.
За разлика от повечето експерименти от подобен род този не се ограничил само с едното показване на снимки. На участниците било предложено да се срещнат с техните избраници на живо. Партньорите им също разглеждали снимки, така че хората имали представа едни за други. След експресните срещи някои двойки завързали стабилни отношения. Както се оказало, такъв развой на събитията можел да се предскаже по активността на мозъка. За преминаването на мимолетната симпатия към флирт и към по-трайна връзка са отговорни две зони в дорзометриалната част на префронталния кортекс.
Един от тези участъци, парапоясната бразда, отговаря за първото впечатление: тя сортира хората и от нея зависи ще отговорим ли с „Да” или „Не” на предложението да се срещнем още веднъж. Но външният вид още не е всичко и тук встъпва втора област от кората, която оценява чуждата личност. Това е област в префронталния кортекс, която сравнява претендентите, като определя „сродните души” – дали ще намерим общ език и общи теми за разговор.
От съвместното действие на тези зони зависи ще бъде ли запознанството в бара перспективно.
Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в Journal of Neuroscience
