За първи път в историята учени успяха да измерят моментната изумителна мощност на струите, изригващи от черна дупка.

Екипът е проследил и скоростта на тези струи

Тя достига около 540 милиона километра в час – приблизително половината от скоростта на светлината.

Системата Cygnus X-1, разположена на 7200 светлинни години от нас. Съдържа не само черна дупка, но и син свръхгигант, който е неин постоянен спътник.

Това е първата черна дупка, идентифицирана преди повече от половин век

За мащаб, една светлинна година се равнява на почти 9,7 трилиона километра.

Стив Прабу от Оксфордския университет и неговият екип са базирали своите открития на 18-годишни радиоизображения с висока резолюция, събрани от глобална мрежа от телескопи.

Той е провел изследването, докато все още е бил в австралийския университет „Къртин“, като е ръководил проучване, публикувано в сп. Nature Astronomy.

Прабу и колегите му са успели да измерят моментната сила на тези „танцуващи струи“, както ги нарича той, докато звездният вятър ги е избутвал в противоположни посоки.

Групата е основала изчисленията си на това колко са били изкривени струите от звездния вятър, както и на компютърно моделиране.

Изследователите отбелязват, че досега силата на струите от черна дупка е можела да бъде оценена само като средна стойност за периоди от десетки хиляди години.

Според Прабу ключовото откритие е, че 10% от общата енергия, освободена при падането на материя към черната дупка, се пренася именно от тези струи.

Черната дупка в системата Cygnus X-1 е една от по-малко масивните, но постоянно изтегля газ от своята звезда-спътник, докато двете обикалят една около друга.

Двойната система, открита през 60-те години на миналия век, се намира в съзвездието Лебед в нашата галактика Млечен път.

„Свръхгигантската звезда захранва черната дупка с материал, давайки ѝ „нещо за ядене“, което тя изхвърля под формата на струи“, обяснява Прабу в имейл.

Тези струи биха могли да помогнат на учените да разберат по-добре как черните дупки оформят галактиките и други космически структури чрез мащабни ударни вълни и турбуленция.

Прабу планира да приложи подобни методи и към други черни дупки

„Би било вълнуващо да измерим силата на струите в много повече системи“, споделя той.