Космическият телескоп James Webb за първи път изследва триизмерната структура на горните слоеве на атмосферата на Уран.

Той откри две ярки полярни сияния близо до магнитните полюси, а между тях зона с намалена радиация и плътност на заредените частици.

Така учените установиха, че наклоненото и асиметрично магнитно поле на планетата влияе върху разпределението на енергията и формирането на йоносферата.

Горният слой на атмосферата, който взаимодейства с магнитното поле на планетата.

Това бе съобщено на уебсайта на Европейската космическа агенция с линк към статия, публикувана в Geophysical Research Letters.

Какво научихме за необичайното магнитно поле на Уран?

Горните слоеве на атмосферата на Уран дълго време оставаха до голяма степен неизследвани. Основно, заради своята отдалеченост и слабо сияние.

Изследователите не са били наясно как температурата и плътността на заредените частици се променят с надморската височина. Къде се образуват полярните сияния и как те се влияят от магнитното поле на планетата. То е наклонено на почти 60 градуса спрямо оста си на въртене.

За да разберат това, учените наблюдавали Уран с помощта на космическия телескоп James Webb.

Наблюденията са продължили 15 часа. Това съответства на почти едно пълно завъртане на планетата около оста ѝ.

Температурата на горната атмосфера на Уран достига пик между 3000 и 4000 км над повърхността на планетата, а йонната плътност достига пик на около хиляда километра.

Наблюденията потвърдиха, че горната атмосфера на Уран продължава да се охлажда, със средна температура от около 426 Келвина, или около минус 150 градуса по Целзий, по-ниска от предишните наблюдения.

Тези резултати ще ни помогнат да разберем по-добре енергийния баланс на ледените гиганти и образуването на техните сияния, не само в Слънчевата система, но и извън нея.

Какви са полярните сияния на други планети?

• На Уран и преди са били наблюдавани инфрачервени полярни сияния.
• На Нептун, който също има наклонено магнитно поле, полярните сияния са регистрирани едва през 2025 г. Отново с помощта на James Webb.
• Полярните сияния на друг газов гигант, Юпитер, са стотици пъти по-силни от тези на Земята. Те възникват, отчасти, от взаимодействието му със спътниците му.
• Въпреки слабото магнитно поле на Марс, космическият апарат „Perseverance“ успя да види сиянието на планетата във видимия диапазон.
• Полярни сияния бяха открити и на най-близката до Слънцето планета, Меркурий. Те бяха заснети от космическия апарат BepiColombo.