За „таралежите“, „лисиците“ и научните прогнози

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Облогът беше за съдбата на човечеството. От едната страна беше биологът от Станфорд Пол Р. Ерлих. В бестселъра си от 1968 г. „Бомбата на населението“ Ерлих настоява, че е твърде късно да се предотврати апокалипсис в резултат на пренаселеността. Недостигът на ресурси ще причини стотици милиони смъртни случаи от глад в рамките на едно десетилетие.

Книгата е студена, твърда математика: човешката популация нараства експоненциално; а снабдяването с храна – не. Ерлих е отличен биолог. Знае, че природата не регулира деликатно животинските популации. Популациите избухват, разтърсват наличните ресурси и се унищожават.

В книгата си Ерлих проиграва хипотетични сценарии, които представляват „видовете бедствия, които могат да се случат“. В най-лошия случай гладът бушува по цялата планета. Русия, Китай и Съединените щати са въвлечени в ядрена война, а в резултат на това деградацията на околната среда скоро погубва човешката раса. При “веселия” сценарий започва контролът върху населението. Гладът се разпространява и страните се колебаят, но основната смъртна вълна свършва в средата на 80-те години. Само половин милиард души умират от глад.

От другата страна е икономистът Джулиан Саймън, който приема предизвикателството на Ерлих. Технологиите – техниките за контрол на водата, хибридизирани семена, стратегии за управление – водят до революция в селското стопанство и глобалните добиви от културите се увеличават. За Саймън повече хора означава повече добри идеи за постигане на устойчиво бъдеще.

Така той поиска да се обзаложи, като Ерлих можеше да избере пет метала, които той очакваше да станат по-скъпи, когато ресурсите се изчерпят, а след още десетилетие да настъпи хаос. И двамата мъже се съгласяват на облога, че цените на суровините са добър заместител на ефектите от растежа на населението и те определят залозите на петте метала на Ерлих за 1000 долара. Ако след 10 години цените се понижат, Ерлих трябваше да плати разликата в стойността на Саймън. Ако цените се покачат, Саймън щеше да се окаже печеливш заради разликата. Облогът беше официално сключен през 1980 година.

През октомври 1990 г. Саймън намира чек за $ 576.07 в пощенската си кутия. Ерлих беше загубил. За изминалите десет години цената на всеки един от металите е намаляла. През 60-те години 50 от всеки 100 000 граждани на света умират ежегодно от глад; към 90-те години този брой е 2.6 на сто хиляди.

Прогнозите за глад на Ерлих бяха почти комично лоши. И все пак, през същата година, когато той прие облога, Ерлих в друга книга направи други предсказания, които също се оказаха неверни. Но независимо от едно погрешно предсказание след друго, Ерлих натрупва огромна популярност и получава престижни награди.

Междувременно Саймън става популярен сред учените, които смятат, че Ерлих е пренебрегнал основни икономически принципи. Прекомерните правила и ограничения, които Ерлих препоръчва, твърди Саймън, биха спрели самата иновация, която може да спаси човечеството от катастрофа. И двамата стават светила в съответните свои области. Но и двамата грешат.

Когато икономисти по-късно проучват цените на металите за всеки 10-годишен за периода от 1900 до 2008 г., през което време населението на света се увеличава четири пъти, те откриват, че Ерлих би спечелил облога в 62 процента от времето. Цените на стоките са лошо измерение на въздействието на населението, особено в рамките на едно десетилетие. Променливата, за която двамата мъже са сигурни, че ще оправдае техните възгледи, се оказва, че няма нищо общо с тези възгледи. Цените започват да намаляват с поредния макроикономически цикъл.

Всеки от двамата обявява вярата си в науката и безспорното предимство на фактите. И всеки продължава да пропуска стойността на идеите на другите. Ерлих не беше прав за апокалипсиса, но точно по отношение на аспектите на деградацията на околната среда не греши. Саймън беше прав за влиянието на човешката изобретателност върху хранителните и енергийните доставки, но погрешно твърди, че подобренията в качеството на въздуха и водата потвърждават неговите теории. По ирония на съдбата тези подобрения бяха подсилени чрез регламенти, наложени от Ерлих и други.

В идеалния случай, интелектуалните спаринг партньори „усъвършенстват аргументите на другите, така че те да са по-остри и по-добри”, пише историкът от Йейл, Пол Сабин, в The Bet. „Пол Ерлих и Джулиан Саймън натрупаха повече информация за собствената си гледна точка, но всеки стана още по-догматичен, а недостатъците в техните модели на света станаха все по-видими.

Моделът вече е познат. Откакто Ерлих и Саймън сключиха облога, постиженията на експертите-прогностици – в науката, в икономиката, в политиката – са толкова лоши, както винаги досега са били. В бизнеса прогнозите са рутинно погрешни за всичко – от следващата корекция на борсата до следващия жилищен бум. Възможна ли е изобщо надеждна представа за бъдещето? Вероятно да, но това просто изисква стил на мислене, който е необичаен сред експертите, които са сигурни, че техните дълбоки познания са им дали специална представа за това, което предстои.

Идеята за най-важното проучване, направено някога от експертни прогнози, бе предизвикана през 1984 г. на среща на Националния комитет за научни изследвания на американско-съветските отношения. Психологът и политолог Филип Тетлок е бил на 30 години, безспорно най-младши член на комисията. Той слуша внимателно, докато другите членове обсъждат съветските намерения и американската политика. Известните експерти дават авторитетни предсказания, а Тетлок е поразен от това колко тези прогнози си противоречат една на друга.

Тетлок решава да изпробва експертни политически и икономически прогнози. С разгара на Студената война той събира прогнози от 284 високообразовани експерти, които имат средно повече от 12 години опит в техните тесни специалности. За да се гарантира, че прогнозите са конкретни, експертите трябва да дадат конкретни вероятности за бъдещи събития. Проектът е продължил 20 години и обхваща 82 361 вероятни оценки за бъдещето.

Резултатът: Експертите като цяло се оказват ужасно слаби прогностици. Техните области на специалност, дългогодишен опит и достъп до класифицирана информация не са от значение. Те грешат при краткосрочно прогнозиране и още повече при дългосрочно прогнозиране. Те са слаби при прогнозиране във всяка област.

Когато експертите обявяват единодушно, че бъдещи събития са напълно невъзможни, 15% от тези събития са се случили. Когато обявяват събития за сигурно нещо, повече от 25% от тях не се случват изобщо.

Ранните прогнози в изследванията на Тетлок са свързани с бъдещето на Съветския съюз. Някои експерти (обикновено либерали) виждат Михаил Горбачов като сериозен реформатор, който ще може да промени Съветския съюз и да го запази непокътнат за известно време, а други експерти (обикновено консерватори) смятаха, че Съветският съюз е имунизиран срещу реформи и загуба на легитимност. И двете страни бяха отчасти прави и отчасти грешаха. Горбачов донесе реални реформи, отваряйки Съветския съюз към света и овластявайки гражданите. Но тези реформи отприщиха натрупаните сили в републиките извън Русия, където системата загуби легитимност. И двата лагера на експерти не предвидиха бързата смърт на СССР.

Една подгрупа учени обаче успя да види повече от предстоящото. За разлика от Ерлих и Саймън, те не бяха експерти в една тясна дисциплина. Те взимат аргумент и интегрират очевидно противоречиви светогледи. Те се съгласяват, че Горбачов е истински реформатор и че Съветският съюз е загубил легитимност извън Русия. Някои от тези учени виждат, че краят на Съветския съюз е близо и че реалните реформи ще бъдат негов катализатор.

Този тип по-универсални учени се оказаха особено силни в дългосрочните прогнози. В крайна сметка Тетлок дава псевдоними на двете групи учени: Високо специализираните нарича „таралежи“, те познават „едно голямо нещо“, докато универсалистите, тези които интегрират на пръв поглед противоречащи си идеи, нарича „лисици“, те познават „много малки неща“.

Таралежите са дълбоко и плътно фокусирани в конкретна дисциплина. Някои са прекарали кариерата си в изучаване на един единствен проблем. Подобно на Ерлих и Саймън, те създават спретнати теории за това как светът работи въз основа на наблюденията чрез единствения обектив на тяхната специалност. Междувременно „лисиците“ „черпят от еклектичен набор от традиции и приемат двусмислие и противоречие“, пише Тетлок. Там, където „таралежите“ представляват теснота, „лисиците“ олицетворяват ширина.

Невероятно е, че „таралежите“ се представят особено лошо при дългосрочни прогнози най-вече в рамките на своята специалност. Колкото повече информация им трябва за да работят, толкова по-лесно успяват да вместят всяка история в техния светоглед.

За съжаление, най-известните специалисти в света рядко са отговорни за своите прогнози, така че ние продължаваме да разчитаме на тях дори когато техните предвиждания показват, че не трябва.

Едно проучване за десетилетие на годишни прогнози за обменния курс долар-евро, направено от 22 международни банки, като Barclays, Citigroup, JPMorgan Chase и други, при което всяка година всяка банка предвижда обменния курс в края на годината, дава интересен резултат. Повечето банки грешат за всяка промяна в посоката на обменния курс. В шест от 10-те години на прогнози истинският валутен курс излиза извън целия диапазон, прогнозиран от всички 22 банкови прогнози.

През 2005 г. Тетлок публикува резултатите си и те привличат вниманието на дейността на разширените научноизследователски проекти за разузнаване (IARPA), правителствена организация, която подкрепя изследванията на най-трудните предизвикателства на американското разузнаване. През 2011 г. IARPA стартира четиригодишен турнир за прогнози, в който се състезават пет ръководени от изследователи екипи. Въпросите са трудни: Ще напусне ли член на Европейския съюз до определена дата? Ще затвори ли Nikkei над 9,500?

Тетлок, заедно със съпругата си и сътрудника си, психологът Барбара Мелърс, ръководи екип, наречен Проект за добро решение. Вместо да наемат прославени експерти, те отправят покана за доброволци. След прост скрининг те канят 3200 души да започнат да прогнозират. Сред тях, те идентифицират малка група даваща най-безумните прогнози – ярки хора с изключително широки интереси и необичайно експанзивни навици за четене, но без конкретен съответен фон на подготовка. Те направо унищожават конкуренцията.

Тетлок установява, че те дават не само най-добрите прогнози, но и имат качества, които ги правят особено ефективни сътрудници. Те са „любопитни за всичко“. Те пресичат дисциплини и гледат на съотборниците си като на източници на обучение, а не на колеги, които да бъдат убедени. Когато тези „лисици“ по-късно са групирани в много по-малки екипи – по 12 души, те стават още по-точни. Те превъзхождат с много група опитни разузнавателни анализатори с достъп до класифицирани данни.

Една прогнозна дискусия включва екип, който се опитва да предскаже най-високото еднодневно затваряне на обменния курс между украинската гривна и щатския долар по време на изключително волатилен период през 2014 г. Ще бъде ли процентът по-малък от 10 гривни за 1 долар, ще бъде ли между 10 и 13, или повече от 13 гривни за долар? Дискусията започва с член на екипа, предлагащ проценти за всяка възможност. Друг член на екипа дава исторически данни, които е открил в интернет, и залог, че курсът ще бъде между 10 и 13 гривни. Третият съотборник е убеден от аргумента на втория. Четвърти споделя информация за тежкото състояние на украинските финанси, като се опасява, че ще девалвира гривната. Пети отбелязва, че Съветът за сигурност на ООН обмисля да изпрати мироопазващи сили в региона, и той смята, че това ще стимулира валутата.

Два дни по-късно член на екип с опит във финансите вижда, че гривната се засилва на фона на събитията, които според финансистите биха я отслабили. Той информира съотборниците си, че това е точно обратното на това, което той очаква, и че трябва да го приемат като знак за нещо погрешно в неговото разбиране. Членовете на групата най-накрая се присъединяват към прогнозата за курс „между 10 и 13 гривни за долар“ и се оказват прави.

В 20-годишното проучване на Тетлок, както „лисиците“, така и по-тясно специализираните „таралежи“ бързо са позволили на една успешна прогноза да засили убежденията им. Но когато изходът ги изненадва и не съвпада с техните прогнози, „лисиците“ са много по-склонни да коригират идеите си. „Таралежите“ действат много по-предпазливо. Когато дават авторитетни предсказания, които се оказват изцяло погрешни, те актуализират теориите си в погрешна посока. Те стават още по-убедени в първоначалните си вярвания, които са погрешни. Най-добрите прогнозисти, напротив, разглеждат собствените си идеи като хипотези, която се нуждаят от тестване. Ако направят залог и загубят, те приемат логиката на загубата, точно както биха укрепили победата. Това се нарича, с една дума – учене.

Тагове:
Категории на статиите:
Футурология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори