Изследователи смятат, че хората трябва да разширят списъка с планети, които бихме могли да заселим в бъдеще. Съветът им е да се обърне внимание на „злия двойник“ на Земята – Венера.

Когато става въпрос за колонизация на друга планета, учените обикновено разглеждат Марс като основен претендент.

Някои експерти обаче са на мнение, че тази червена и прашна планета не е върхът на възможностите. Според тях трябва да насочим поглед към нещо по-интригуващо като Венера, пише IFLScience.

Венера няма толкова добра репутация като Марс. Въпреки това, според д-р Алфредо Капинети от Имперския колеж в Лондон, човечеството трябва да се съсредоточи именно върху нея.

Ученият подчертава, че Марс далеч не е тропически рай

На Червената планета ще бъдем постоянно бомбардирани от радиация под формата на светлина и частици.

Хората биха могли да покрият сградите с почва, за да се предпазят от космическите лъчи, но марсианската почва ще остане токсична както за хората, така и за растенията.

Учените, които подкрепят идеята за колонизация на Венера, не си правят илюзии, че тази планета е неизследван рай

Известно е, че температурата на повърхността ѝ е достатъчно висока, за да разтопи олово. Атмосферното налягане пък е способно да смаже човек. То е сравнимо с тежестта на възрастен бизон, приложена върху всеки квадратен сантиметър от тялото.

Д-р Капинети обаче посочва, че на височина между 50 и 60 километра над повърхността на Венера съществува своеобразна обитаема зона.

В нея условията са значително по-благоприятни. И учените смятат, че човечеството би могло да създаде плаващи селища в атмосферата на Венера.

Стандартната земна атмосфера в тях би ги поддържала „на повърхността“, противодействайки на богатия на въглероден диоксид въздух отвън.

Нещо повече, не би се наложило да се ограничаваме само с един аванпост. Тъй като селищата вече ще са във въздуха, придвижването между тях би било лесно.

Освен това гравитацията там е почти същата като на Земята, което елиминира притесненията за пагубните последици от ниската гравитация, каквито съществуват на Марс.

С други думи, изглежда напълно възможно на Венера да се създаде напълно годно за живот селище.

Предимство е, че Венера се доближава до Земята повече от всяка друга позната планета

В точката на максимално сближаване разстоянието между Земята и Венера е едва 38 милиона километра, докато в най-отдалечената точка е 261 милиона километра.

За сравнение, разстоянието между Земята и Марс при максимално сближаване е 56 милиона километра, а в най-отдалечената точка достига 401 милиона километра.

Според д-р Капинети прозорецът за изстрелване между Земята и Венера се отваря по-често – приблизително на всеки 19 месеца, а не на 26 месеца, както е при Марс.

Пътуванията в двете посоки също са по-бързи, което означава, че ще могат да се изпращат товари по-често, отколкото при всяка хипотетична експедиция до Марс.

Например, мисии като „Венера-1“ са достигнали планетата само за 97 дни, а влизането в орбита е отнело 153 дни. Това все още е по-малко от седемте месеца, необходими за полет до Марс.

Разбира се, учените признават, че колонизацията на Венера е свързана и с определени рискове. Например ветровете на подходящата за нас височина достигат скорост от 210 до 370 км в час.

Друг проблем са облаците от сярна киселина.

Дъждът на Венера не достига повърхността на планетата, но със сигурност ще попадне върху нашите „облачни градове“. Учените обаче отбелязват, че вече разполагаме с пластмаси, устойчиви на повечето концентрирани киселини.