Загадката на Руб ал-Хали: Защо древните хора са избегнали бреговете на езерата

Пустинята Руб ал-Хали, известна още като „Празният квартал“, се простира на над 1000 км през Арабския полуостров.

Макар днес да представлява необятно пясъчно море, ново научно изследване разкрива останки от 55 древни езера в региона.

Изненадващо обаче, край тези някогашни оазиси не са открити никакви следи от човешко присъствие, пише ScienceAlert.

В миналото, през по-влажни климатични периоди, в района са се образували временни зелени коридори.

Учените дълго време поддържаха хипотезата, че именно те са служили като естествен маршрут за миграцията на ранните хора от Африка към Азия.

Въпреки това новите археологически данни поставят под въпрос ролята на тези водни басейни.

Изследователски екип е прекосил близо 1500 км през пустинята в търсене на езерни утайки и белези от лагери на праисторически хоминиди.

От 125 проверени локации, в 55 са идентифицирани седименти от сладководни басейни, датирани между 122 000 и 67 000 години.

Въпреки наличието на прясна вода, признаци за човешка дейност напълно липсват

Оказва се, че само водата и зелените площи не са били достатъчни за оцеляването на древните ловци и събирачи.

За да устроят траен лагер, те са се нуждаели от специфичен вид камък за изработка на оръжия и сечива.

От всички 125 проучени обекта, едва в десет са намерени скали, годни за обработка, като всички те са разположени по периферията на пустинята.

Централната част на Руб ал-Хали е изградена предимно от карбонатни и евапоритни скали. Те са неподходящи за направата на инструменти.

Според анализите на изследователите, около 57% от районите с налична вода в праисторическа Арабия са били лишени от необходимия каменист ресурс.

Това показва, че разпространението на подходящи суровини за оръдия на труда е определяло пътищата на заселване също толкова силно, колкото и водните източници.

Макар каменната епоха да е заобиколила тези вътрешни езера, пустинята Руб ал-Хали крие следи от по-късни епохи.